|
Ние им казваме помощници.
Ако ме цаниш на работа като ратай, ако щеш и "маминка" ми викай.
Думата "ратай", както и да се е обезценила, изначално си е със строго определено значение - наемен работник при договорени до най-малките подробности двустранни трудово-правни задължения. Ти си чорбаджийката, аз - ратаят, предварително оформяме споразумение за обем на работа, заплащане, битови условия, трудови взаимоотношения, стискаме си ръцете и се отпочва. Като ми изтече договорът, се наплащаме и кой откъде е. Ратаят изпълнява нарежданията на чорбаджийката в рамките на договореното и си следи за профсъюзните привилегии в рамките на договореното, чорбаджийката няма извънредни претенции към ратая извън договореното, нито задължението да му угажда на капризите извън договореното и туйто.
Докато тече работното време на ратая, работните отношения требе да са изрядни до дупка. Извън него, дали ще се гушкаме, псуваме, пием, пеем или ще си правим реверанси като в царски двор, все тая. Но, на работа като на работа - шеф/работник. Или чорбаджия/ратай. Кой как ще ме нарича, за мен няма и грам значение. Стига договорът ни да се спазва двустранно точ в точ.
Тъй сме започнали да обучаваме и синковеца от 16 годишен, когато тати му даваше работа срещу заплащане. Първо врън-мрън и гевезелъци, ама свикна - опре ли до работно задължение, тати е взискателен шеф, държи си на стандартите и не прави компромиси.
Извън него, ако щеш му се качвай на главата. И за 10 години желаният резултат е налице.
|
Re: Аз пък... [re: RujaKaramfilova]
