|
Не че ми се учи, ама трябва да се бачка нещо, че иначе ей там са кофите. Днес сутринта на ОМВ-то до автогарата във Варна слязох да пия едно кафе и изведнъж хоп, мина някакъв клошар, обра фасовете от пепелника и си продължи по пътя.
А оня ден, както си джогирам в парка, ме спря някакъв млад циганин с раница на гърба, жена му с ревящо бебе в ръцете до него бута детска количка, около тях компания им правят 2 кучета – с каишки, нашийници, кротки, послушни... Обясни ми, че дошъл от някакво село да търси работа в София и сега просили пари да свържат двата края някак си, плащали по 17 лева за нощувка в някакъв мотел на Лъвов мост. Не знам доколко достоверна беше тази история, но нямаше вид на наркоман или алкохолик. Дадох му една десетачка на изпроводяк и после ме загриза съвестта, понеже в портфейла си имах доста повече. Каза той да му дам двайсетачка, че да върже гащите за вечерта, само че на, противна мизерна скръндза.
В подлеза на Мега мол при нас пък редовно идват двама китаристи да свирят, единият е с кухарка, а другият свири на електричка с едни големи тонколони за мелодия, изпълнява разни ретро рокенрол хитове – дайър стрейтс, дъ енималс, такива неща. Хубаво свирят и двамата, обаче колкото пъти съм минавал, само шепа стотинки съм виждал в шапката. Аз им пускам по една двулевка като имам, веднъж оставих и петара, ама колко да им се събират за една вечер...
Мани, мани, и мен ме чака нещо такова, ако не запретна ръкави. Казал съм си, в случай че и аз опра дотам един ден, по-добре да се метна. Ей го на, съседът преди години се отърва с достойнство. Беше закъсал за нещо и една нощ се хвърли, в 2 часа сутринта слизахме по аварийното стълбище с жена му и съседката долу до тялото да чакаме да го приберат. Лежеше по гръб с отворени очи към небето и имаше щастлив вид. Не всеки има смелостта да го направи обаче.
|
Re: Аз пък... [re: RujaKaramfilova]
