|
|
| Тема |
 Сънища |
|
| Автор |
2biri () |
|
| Публикувано | 20.05.23 00:51 |
|
|
|
Винаги много съм сънувала. Минимум веднъж на вечер. Понякога ставам, пишкам, пуша, изтръсквам сънуваното и пак лягам. До сутринта съм в друг филм. Понякога помня и двете сънувания сутрин. Объркващо е когато е свързано с ежедневието и в първия момент си сигурен, че е реалност. Когато е от миналото - се освестваш бързо и знаеш, че е бла-бла.
Мислех да записвам. Но те са като цяло основно и предимно тъпотии. Хора, с които в миналото съм имала отношения, понякога и вече умрели, настоящи познати и приятели, понякога непознати. Места, усещания, страх, паника, кеф, любов. То е като живот в друга реалност. Понякога се уморявам. Но не помня вечер да не съм сънувала. Събуждам се убита от ужас. Друг път превъзбудена от идеята да се видя с някой или да направя нещо.
Често ги забравям. Остава тъжното или радостно усещане без детайли. Но то придружава кафето ми сутрин, настроението ми за деня зависи от това.
Винаги съм харесвала, че сънувам много. То ми е втория свят. Но напоследък е чак досадно. Събуждам се с мисълта "Ай стига де, аман!". Аз имам склонност към драматизъм и в сънищата ми се случва. Филми, драми, трагедии. Пия кафе и страдам, живея го, мисля го.
Но по принцип не спя много и добре. И като се събудя убита от съдбата, се изнервям.
Някой от вас сънува ли деня си, утрето си? Понякога ми е досадно да се лашкам. Влияе ли ви на настроението сутрин? Аз съм като преживяла война, ако съм сънувала война.
И не, нищо не познавам. Просто си прожектирам филм, който не успявам да преживея на живо.
Омръзна ми да си сънувам бившите гаджета, умрелите роднини и старите дрязги.
Сънувате ли? Какво?
| |
| |
| 
|
|
