Много опасна ситуация. Добре, че си отървала себе си, а и кучето.
Знам какво преживяване е, нападана съм от глутница преди години. Писала съм за случая в друг клуб.

Отивах на нощно дежурство, беше тъмно, сама се движех по тротоар до един строеж.

Изведнъж от дясната ми страна и отчасти в гръб към мен се втурнаха с лай няколко кучета, може би 4-5, не съм сигурна, но едно ги предвождаше, а второто беше почти успоредно на него, малко по-назад.

Обърнах се в момента, когато усетих захапката на първото върху подбедрицата ми, а в същото време следващото впи зъби в едната найлонова торба, която носех (имах още една, пълна с разни неща, и дамска чанта). Пуснах торбата, кучето я помъкна към строежа, останалите кучета го последваха мигновено, а предводителят остави крака ми и хукна след тях.

Моментално се опитах да побягна, но уви – първият звяр се обърна и отново се впусна към мен, като и другите решиха пак да го последват. Скачаше нагоре с муцуна към мен, когато му нанесох панически, но безапелационен удар с дамската ми нелека чанта по главата. Кучето спря, второто се опита да изземе функцията му на водач, тръгна напред, позапря се, врътна се и пое назад след другите.

Всичко стана за секунди. По-късно си дадох сметка, че съм изхвърчала на пътното платно в отстъплението си и колите са фучали покрай мен... не знам как не съм предизвикала ПТП, цяло чудо. Във всеки случай, когато схватката завърши, стоях посред улицата, не на тротоара.

Трепереща стигнах до работата. Добре, че нямаше постъпил адрес за нощната смяна още, нито чакащи амбулаторни пациенти. Така че, задъхано разказах на дневните какво ме е сполетяло.

На връщане сутринта реших да мина покрай строежа, но на безопасно разстояние на отсрещния тротоар; беше светло, вървяха хора, привидно кучета не се мяркаха.
Внезапно спрях изумена: пред строежа на тревната площ зърнах бял чаршаф – моя бял чаршаф от отмъкнатата торба, върху който кротко лежеше голямо куче, а до него две–три кученца, може и повече. Чаршафът бе опънат тъй перфектно, сякаш от човешка ръка.
И тогава разбрах причината за нападението върху мен – майка, бранеща отрочетата си, в чиято територия явно съм била навлязла.

Помня, че почнах да се смея с глас. Някои хора после казаха, че звучало като виц, но беше чистата истина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите