Най-добрият приятел на баща ми, Славчо Новкиришки, беше вътрешни болести в ИСУЛ. После бе пътувал за допълнителна дейност до медицинския факултет в Плевен.

Съпругата на Славчо Новкиришки, Тотка Новкиришка, също беше във вътрешни болести, също в ИСУЛ, но май се занимаваше с кръвни анализи.

Баща ми имаше братовчед, рентгенолог, в ИСУЛ; май се казваше Андрей (забравих му семейното име; възможно е и първото да го помня грешно); имаше вила край Мичурин (виж, в това съм сигурен - защото 1967 лятото прекарахме там, баща ми да помага в строежа; аз като "мъж", тъкмо завършил 4та група от детската градина, и бъдещ 1-вокласник, бях оставен сам на плажа под вилата - където щях да се удавя - но се усетих какво става във вода 2 педи над ръста ми, и бавно - за каквото изглеждаше часове - се измъкнах). Рентгенологът беше голям гастроном, с наблягане на кулинарно-екзотични гъби - от които май няколко пъти той и съпругата му се бяха натравяли - но с (мигновени) връзки от ИСУЛ - бяха ги спасили...