музиката е инструмент на политиката

+1.
Абсолютно точно.
Не толкова инструменталната музика, разбира се, която има по-малко фенове,
но масовата поп-музика, предназначена за масовата публика, е точно инструмент
на политиката.

Да вземем за пример най-голямото музикално шоу в историята на американската
телевизия за всички времена. Шоуто на Ед Съливан.
(Известна телевизионна звезда и импресарио.)

Когато в края на ноември 63-а година Америка онемява от шок и изпада в
емоционален паралич заради убийството на Кенеди, Ед Съливан
е инструктиран да доведе Битълсите в страната, колкото се може
по-бързо, и да ги представи по телевизията.

Дотогава Битълсите (Бийтълсите) са непознати на американската публика.

През декември и януари, техни парчета започват усилено да се свирят
по радиото. На 7-ти февруари 1964г. групата пристига в Америка и на 9-ти
февруари вече прави своя дебют на американска сцена.

Една от задачите на Ед Съливан е била да излезе и да събере колкото се може
повече тийнейджъри с превес на млади момичета. Да им плати по 20 долара
и ги откара с автобуси до летището в Ню Йорк, където те трябва да крещят,
да пищят, да плачат и да полудяват, когато Бийтълс се появят на стълбите на
самолета и да ги филмира.

5000 са чакали пристигането. Повечето от тези момичета дори не знаели кои са
Бийтълс. Кадрите от посрещането са били показвани денонощно по телевизията.

Така започва "британската инвазия" в Америка - като политическа поръчка
и като опит да се разреди политическата атмосфера в страната.

73 милиона зрители гледат първото шоуто на Ед Съливан с Бийтълс.
Следват още няколко.