Защото, парвати, това е въпрос не политически, а психологически.
За никого не е тайна, че процентно българите, които работят в ес и англия престижни и добре заплатени професии, е пренебреживо малък с тези, които работят тъй наречените непрестижни професии, дето никой местен няма да се хване да ги работи.
Отделно отношението към т. нар. емигранти, в които влизаме и ние, не е особено ласкаво.
И тъй с времето в тези хора се оформя една омраза към държавата, която ги е приела, и нейните граждани.
Моите наблюдения са основно за австрия, отчасти и за германия.

"бачкам като идиот, съсипвам се, а тия гадове ми плащат едно нищо"
Последното съм го чувала и от лекари.
Комплексът за малоценност.
Това е повече от благодатна почва, в която зърната на измислени партии като на копейкин, много бързо избуяват.
Ето, намери се някой, който мисли за България и българите.
Повечето от тия хора контактуват изключително с други емигранти, като сами се разграничават от "гадните европейци".

Много дълго още мога да пиша, но това е в основни линии.
Злоба към уредената държава и гражданите й, които, видиш ли, на малкия ми пръст не могат да стъпят, ама си живеят живота.
В същото време обаче се ползват от всички плюсове на социалната система.
Отделно червените емисари не спят, дето беше писала една "аз съм в испания, щото е топло.
Ако в русия не беше студено, щях да живея там"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите