А! Ето едно конструктивно мнение за диалог. За какъв личен живот говорим в обществен виртуал? Тук се знае само това, което аз искам да се знае и за това си нося отговорност. Това едно. Хорските измислици и премислици са интересни до толкова, доколкото измислящия показва себе си.. т.е. можеш да научиш много за него... една ситуация как я тълкува.
Обсъждането на написано, не е обсъждане на целият човек.. а на конкретно нещо. Когато чета стихотворение не обсъждам автора и защо го е написал, а ми е интересна емоцията, която ми носи.. т.е. близко ли е до мен, показва ли ми нови неща.. и т.н...
Ако мнението ти се гради само на това за мъжа на Лира.. т.е. това, което тя е писала.. няма как да го наречеш намеса в личния живот.. защото тя го направи обществен.. и това е просто пример, защото май си трябва уеднаквяване или поне някакъв стандарт.. какво е обида, какво е намеса, какво е вреда и т.н.
Мен ме изкараха пияна, само защото бях седнала на тротоара.. а аз често го правя особено лятото.. и това е пример, как човек криви видяно, прочетено и т.н. според собствена призма.. А факт е, че дори аз не съм се виждала пияна.. : ) Та темата ми е за разминаванията във виждането и кой какво коментира.. човека или написаното. Човек е многопластов, ако виждаш и коментираш само един пласт/например негативен според теб/, рискуваш да не видиш другите му пластове.. а те може да са прекрасни..
Новак, я!..
|