А Драган Цанков и Данаил Николаев, без да подценявам извършената организация и рисковете, имат за задача да обявят промяна на статута на една така или иначе съществуваща, организирана, с власти и всякакви чиновници основно българи, полудържава. Не да вдигат тепърва въоръжено въстание или да разчитат на всемогъщата Русия, примерно. Това се вижда с просто око въз основа на ученото в шести клас.
Що не се намери един Драган Цанков в Търново по времето около Кримската война? А, да, щото нямаше държава България, нали.
------------
И още за мърдането на пръста, докато не съм на телефон, а на компютър. Сега, не се родил Драган Цанков, ами само изродът Ванчо Михайлов (роден 16 години след 1878 и описван от вестник "Дума" като почти мексикански едър наркопроизводител с единствена цел да спечели пари; и тия преди него в организацията, които са много, сигурно и те така) - не се родил. Обаче в десети клас сме учили ей това:
Основният текст, разбира се, е абсолютна художествена измислица за балъци като нас, дето нищо не ни намирисва. Обаче това, дето съм го боядисала в зелено, е автентично. Сега, не е като на Драган Цанков, сигурно по един човек от град се е намерил и сега голямо мърдане на пръста го изкарваме, ама кот - такоз, както казват по вашенско в Североизтока.
На 15 май Лазар Глаушев и Андрея Бенков затвориха дюкяна си и заминаха за Солун. По същото време там се събраха представители на почти всички македонски градове и на 20 май бе подадено до чуждите консули в тоя град (английски, австрийски, французки и италиански) следното прошение:
[# Вергия — данък.]
„Ваше Високопревосходителство! Познатм си вече на цъль свътъ въковннте страдашя и мъки, на които беха беззащитно изложени хриспяните подъ турското фанатическо господство. Познато е също, че адските изтязашя които особено претърпе въ послъдне връме миролюбив български народъ отъ турското безпримермо варварство во всего пространство на бащиното му огнище в Мизия, Тракия и Македония, подигнаха общо негодуваше въ образование, и най-после извика Русо-Турската война, която недавно пръстана по слъдстше на сключенний въ Св. Стефано по между двете воюващи страни мирен договоръ.
Всички й българи народъ ся зарадва като видъ, че желашята му се изпълниха и нуждите му се удовлетвориха, и ний, вснте българе въ Македоня съ силата на Св. Стефански договоръ, чекахме съ големо нетърпеше освобождешето си от бъснующето още надъ насъ Турско варварство. Но на мъсто това, за голема жалъ виждаме, че местньте власти! отъ една страна, и гръцкото духовенство отъ друга, съ различни сръдства изнудиха отъ неком наиш невинни братя подпись, за да ги злоупотребатъ, като увъратъ ВеликУте Поручительнь Сълъ, че ужъ ньй сме бьвши гърци, а сме желаеле само улучшвно, а не присоединешето си съ новоучреждаемото българско княжество. Това безнаказано подиграваше съ нашьпе подписи, сиръчъ с народното ни име и чувство, дълбоко наскърби всички ни особито при предложението, че такво едно лжжливо изявлене отъ страната на Македонските българе, можъ да ся е вече падало и на Ваше Високопревосходителство. Поради това по-корноподписаннте представители отъ разни общини в Македожя, осмеляваме ся днесъ най-смирено да B поднесемъ настоящето прошеше, съ което като протестуваме противъ всякой злоупо-требитель на нашите подписи същевременно умоляваме Ваше Високопревосходителство въ името на правдата и човеколюбето, да благоволите да подъйетвувате предъ честното Правителство на
Негово (Оставено празно място за дописването на името на съответния държавен глава), за да се опредъли, ако би било нужно, една комися, която ще може най-здраво и най-безпристрастно да испита и да се увъри на местото, че нашите желаня и нужди са общи и неразлучни съ тия на нашите братия блльгаре, които населяватъ Мазя и Траия, и съ таковъ начииъ да пръстанатъ еднажъ за всякога безсрамнь Ь викове на незначителни помежду ни гръцки елементъ, който непрестанува да бвапамои човеколюбива Европа въ возвишеньпъ й чуиства и намърення къмъ страдаю
!тб.
В твърда увереность, че милостиво ще погледнете на тая ни смирена просба, зимаме чвоть съ най-дльбоко почитанье да ся наричаме на Ваше Високопревосходителство покоръниьи слуги.
Македонски българи
Представители одъ разни общини одъ Македоня Солунъ, 20-го мая 1878 г.
Печат на Велешкото църковно настоятелство, 1868 г.
Печат на Струмишката църковна община, 1870 г.
Печат на Скопското българско общество, 1870 г.
Представители Велешки Саздо Петрушевъ Шулевъ Ан Георговъ
Представители Струмички Ставрушъ Тимовъ Констандинъ Русовичъ
Представители Скопски
Тодоръ Стевковичъ Иованъ Карагеорговъ
Печат на българската община в Битоля, 1872 г.
Печат на Прилепската българска община
Печат на Неготинската българска община, 1871 г.
Представители Прилепски
Христо х. Илювъ Христо Фукара
Представителм Тиквешки х. Арсо Христо Николовъ
Печат на Гевгелийската българска община, 1871 г.
Печат на Кукушката българска община
Печат на Солунската българска община
Печат на Баташката община
Печат на Тетовската българска община, 1869 г.
Печат на Кумановската българска община, 1870 г.
Представители Гевгелски Георги Баялцали Ичо Догановъ
Представители Кукушки Андонъ х. Стойковъ Михаилъ х. Диновъ
Представители Солунски Паунчевъ Никола Наето Стояновъ
Представители (отъ) Ваташа Мише Ризовъ
Ризо Добревъ (Имената не личат ясно)
Представители Тетовски
Икономъ папа Серафимъ: Заф1ръ Нжоловъ
Представителн Кумановски Попъ Божинъ:
Д1мо Ивановъ
Представители(ь) Радовишъ Христофоръ Константиновъ Хрисго Ико(но)мовъ
Представителн Воденскн Трпче Стояновъ Иованъ Безо
Печат на СъреквгМелиичко-Драмско-Неврокопското учителско дружество
Печат на Петричкия казалийски съвет
Печат на Неврокопската българска община
Настоятели училищни Стефанъ Шаманджиевъ Георги Любаховскьш
Представители Петрички Стоянъ Герпевъ Георги Урумовъ яп авителн. Нввронваеш
Печат на Д. Хисарския казалийски евветъ
Представители Демиръ Хисарь Попъ ДмЬри Кърчевскй ванъ Голагановъ
Печат на Щипската българска община
Кюстендилска епархия
Печат на Сърската българска църковна община
Печат на Драмската българска църковна община
Представители Щипски Мано Панаютовъ
Лазо х. Димитровъ
Представители Сърскн Ил1я Иоваловъ Касарозъ Иванъ Братановъ
Представителн Драмски
Печу х. Оглу Алекси Чановъ“
Представителите на Радовиш и Воден не бяха донесли със себе си печатите на своите общини и сложиха само подписите си, а представителите на Битоля и Неврокоп удариха само печатите на общините си.
Когато се завърнаха в Преспа Лазар Глаушев и Андрея Бенков, целият град знаеше къде бяха ходили и що бяха вършили. Узна и каймакаминът, узнаха и мнозина от преспанските турци. Лазар и Андрея не бяха се крили много ни в Преспа, ни в Битоля, ни в Солун. Турците в Преспа кротуваха и изчакваха. Чу се за турски бунтове и размирици само някъде по Родопите.
На 13 юни 1878 година се откри Берлинският конгрес Англия, Германия и Австрия разкъсаха Санстефанска България на три части: от Северна България се създаде не напълно свободно княжество; така наречената Източна Румелия с главен град Пловдив бе превърната в автономна турска област, а Македония оставаше и занапред под пълна турска власт. Без да пролее ни капка кръв, Австрия успя да си присвои Босна и Херцеговина, а като награда за своето приятелство към Турция Англия получи остров Кипър.
[# Един екземпляр от това прошение се пази в Пловдивската на родна библиотека и музей.]
Щом се разчу по Преспа за берлинското злодеяние, мнозина преспанци изпаднаха в смут и страх. Те не бяха крили радостта си от руската победа и сега се бояха от турско отмъщение, ала още по-голям беше страхът им и смущението им пред бъдещето, след като бяха повярвали, че няма да бъдат повече турски роби. И които бяха по-предприемчиви, взеха да бягат от Преспа; продаваха набързо каквото имаха от имот и покъщнина или пък изоставяха и дом, и всякакъв имот и бягаха на север, към свободната българска земя. Бягаха отделни люде от по-младите, но бягаха и цели домочадия.
— Да побързаме, докато турците не са затворили пътищата и новите граници!
За едно късо време, докато започнаха първите студове, само от Преспа избягаха над две хиляди души, а имаше бежанци и от селата. Бежанци имаше и от цяла Македония.Редактирано от MupaM на 27.03.23 12:43.
|