Този обеднен уран не се ли ползва при урановата руда?
Имам някакви смътни спомени от приказки за него при мините около смолян.
Какво представлява той, и като е толкова страшен, защо се влага в производство от всичките оръжейни производители, включително русия?

Не се ползва при урановата руда.
Получава се от нея.
Рудата съдържа различни изотопи, но най-вече У238 и У235.
В рудата съдържанието на "горящия" в реакторите У235 е под един процент. Не помня колко точно, но е под един. Почти всичко останало е У238.
За един "стандартен" реактор обаче е необходимо съдържание на У235 от няколко, до няколко десетки процента, в зависимост от типа на реактора. За да има реакция.
Съответно, рудата се "обогатява". Част от У238 се изземва от нея. Всъщност е обратното, събира се, чрез различни методи У235, а част от останалия У238 отпада. На него му се вика "обеднен".
Процесът е енергоемък и скъп.

Обаче.

Има и друг начин за получаване на обеднен уран - при преработката на отработено ядрено гориво, с цел получаване на различни други изотопи на други вещества от него, но най-вече за оръжеен плутоний. Плутоният в природата го няма. Добре де, среща се по един атом на тон руда. Не може да се обогатява, щото този атом не можем да го намерим. Получава се в ядрените реактори, а бомбите се правят от него. Реално в историята има една единствена атомна бомба направена от уран - хвърлената над Хирошима. Дори следващата - над Нагасаки - е вече плутониева.

Та, като се наизвади плутоният и някои други вещества от ядреното гориво остава пак "обеднен" уран.

С един тънък нюанс - по-евтин и по-мръсен.

Защото колкото и да се мъчиш, не можеш да извадиш от него всичките изотопи на различни вещества получени при атомния разпад.

И тук вече почваме да говорим за вредност.

Уранът - природният и обедненият по първия абзац - не е много приятен елемент. Токсичен е, като всеки тежък метал, да речем оловото. От към радиоактивност обаче не е особено страшен - малко разпади дава за единица време. Да го ядеш не бива, но дето се вика можеш да си го сложиш под възглавницата. И не преувеличавам. Поне не много. Периодът му на полуразпад е около 4.5 милиарда години. Затова и го има де.
Освен туй се разпада (когато е естествен разпадът) реално сто процента чрез алфа разпад. При алфа разпада от ядрото на урана изхвърча хелиево ядро. То е тежко и "голямо", и се спира от лист хартия, а пробегът му във въздуха се измерва в сантиметри.
Ако уранът е извън тялото, опасността е никаква.
Ако си го глътнала/вдишала е неприятно, но поради бавния разпад пак шансът за някакви поразии е минимален. По-скоро ще се отровиш ако поемаш големи количества, отколкото да те хване рак.

С плутония нещата не седят така.
Той също е химически токсичен, и търпи основно алфа разпад, обаче поради много по-малкия период на полуразпад е много по-силно радиотоксичен. Достатъчни са микрограми да вдишаш, за да си гарантираш рака. От милиграм се умира за няколко дни. Освен тва гадта сублимира дори при стайна температура и се носи из въздуха. Ако просто пренесем парче плутоний през едно помещение, после в него хич няма да е здравословно да се влиза.

Не съм проверявал, но колега разказваше, че ако в атмосферата на земята се изпарят няколко тона плутоний, животът ще изчезне в рамките на две поколения.

Защо боеприпасите са опасни?
Защото често се изготвят от втория тип обеднен уран.
В който има плутоний. Може да не е много, но го има, а дори малко количество може да направи големи бели както писах.
Поне американските снаряди, използвани в Сърбия, Ирак и другаде, категорично бяха от преработено ядрено гориво.
Едни скандинавци навремето пуснаха доклад по този повод (бяха мерили и експериментите им доказаха наличие на плутоний в атмосферата при сръбската война), но докладът много бързо беше заметен под килима.

Русия не ми е известно да е ползвала някога някъде такива боеприпаси.
Сигурно имат, но те основно залагат на твърдосплавни стомани, волфрамов карбид и др. подобни.

И последно, защо снаряди от него.
Защото е тежък и твърд.
За да пробиеш танкова броня можеш да ползваш два метода - кумулативен заряд (това си е взрив, но малко по-особен) или нещо тежко, и твърдо, зафичкано с голяма скорост.
В последния случай влиза в употреба уранът.
Тежък, твърд, имаме го в изобилие тъй или инак, и се чудим кво да го правим. А твърдосплавните стомани (американците в тая област винаги са дишали праха на руснаците) и волфрамът струват скъпо.
Е, съответно имаме уранови подкалибрени снаряди.
Жална им майка на украинците ако решат да ползват такива муниции.
Пък и на всички около тях.

Редактирано от oberleutnantRzevski на 24.03.23 01:25.