|
Уни, нещата, които четем, са различни от това, което става там
жалко за децата, които са избрали да се мобилизират
изпратени да се бият, те не знаят на кой свят са
не им казват къде се намират, нямат карта и връзка с никого, не им дават оръжие,
какви боеприпаси, какви ядрени оръжия, няма опасност от ядрена война
все едно командването на армията дезинформира подчинените си нарочно
много е странно, много
не се ядосвай на клуба клубарите, които не търсят информация, едно си знаят-едно си баят
ето една статия, написана от човек прекарал в плен 213 дни
съвети какво да направят, за да не попадат войници в плен
преведено с гугъл
според мен е имал огромен късмет, но не го осъзнава
....
20 март 2023 г., 08:00 ч
Практически съвети за войници, сержанти и офицери от ниво рота-батальон
Евгений Шибалов
АВТОР
Евгений Шибалов
Стрелец с гранатомет, войник. 241-ва отделна бригада на ТРО на Въоръжените сили на Украйна. В миналото той е бил професионален журналист, собствен кореспондент на ZN.UA в Донецк
Как да не бъдеш заловен
Прекарах седем месеца и един ден в руски плен. Върнах се у дома за Нова година.
За съжаление, не всеки има такъв късмет. Много момчета все още остават там.
Разбира се, в затворите ние, другарите по нещастие, си разказвахме историите си за залавянето. Всяка история е уникална и пълна с драматични обрати на съдбата.
Признанията на братята обаче имат много общи неща. Обстоятелствата, при които войниците попадат в ареста, са типични и повтарящи се.
Тогава си зададох въпроса: какво може да се направи, за да не се добавят нашите братя в списъците на затворниците като нас?
Предложените отговори са по-долу. Без претенции за истината, а за размисъл и дискусия.
Нашата пропаганда твърди, че украинската армия има морално предимство пред врага, защото воюва на собствена земя. Нашата армия би могла да има чисто практическо предимство – по-добро познаване на терена.
Може, но не става. Защото по време на предислокацията командирите крият дестинацията от войниците.
Случва се тази информация вече да е обявена за скъпа за фронта.
Случва се изобщо да не доказват. Бойци се бият, без да знаят къде се намират. Само командирите и шофьорите знаят имената на населените места и маршрутите.
До какво на практика води това? Един от моите другари стана единственият, който успя да оцелее в битката. Неговият командир също загина, защото той извика огън от собствената си минометна батарея срещу себе си, за да спре напредването на врага.
Самият другар беше ранен, но успя да се оттегли от позицията. Въпреки това не му беше съдено да се върне при семейството си. Без да познава района, той обикаля в кръг след няколко дни и се връща в началната точка. Където е заловен.
По пътя дотам и обратно той, без да знае, успява да пресече два пъти минно поле. Късметът му толкова впечатли руснаците, че те дори не уцелиха нашия боец. Това е направено по-късно от шифраторите, на които е предадено.
Така отделни войници, групи и дори цели части се пленяват поради непознаване на терена, когато се опитват да напуснат обкръжението сами или да го напуснат организирано.
Веднъж бях на курс с чуждестранни инструктори. Пенсиониран британски майор каза, че всеки боец, според изискванията на НАТО, трябва да има разпечатана карта и компас в левия джоб на униформата си.
Видях това по-късно. В Псков парашутисти, с които трябваше да се срещна в битка. И който в крайна сметка залови мен и няколко от братята ми. Всеки боец ​​от 76-та въздушнодесантна дивизия наистина имаше карта и компас в левия си джоб. Ние не сме.
Странна ситуация. Командирите на руските ВДВ не се страхуват да кажат на парашутистите къде се намират и маневрират съзнателно. Украински войници, уж воюващи на родна земя, се скитат безпомощно в кръг.
Разбирам, че по този начин нашите командири се опитват да запазят секретност при движението на подразделенията. Следователно е малко вероятно тази процедура да бъде променена.
Какво да правя с него? Променете малко реда на промоцията.
Сега се случва така. В предпоследния ден преди ротацията всички се прибират при близките си. На следващата сутрин войниците се качват в автобусите с изключени смартфони. Тогава те се наричат ​​дестинация (или не).
И можете да оставите войниците да се приберат два дни преди заминаването, след това да ги съберете в базата, да ги накарате да изключат телефоните си... и да им наредите да проучат картата. Тук не ти трябва много. Достатъчно е, че като чуе името Зализнянск, всеки войник моментално реагира: да, тогава на север ще бъде Бондарне, на югозапад Бондаривка и на юг магистралата Бахмут-Словянск.
Основното е, че ВСЕКИ войник, не само офицери и шофьори, изучава терена. Няма недостиг на ситуации в битка, когато войникът се окаже отделен от своите.
Именно за такива случаи той се нуждае от карта, компас и запаметени сборни точки.
Тогава рискът от случайно навлизане във вражески позиции и залавяне е значително намален.
Загуба на връзка = напускане
Управление и комуникация. Сега това привлича много внимание. Колко струват самите "Starlinks"? Плюс десетки и стотици такси за доброволци за цифрови Motorola.
Въпреки това ситуации на загуба на комуникация в битка все още се случват и ще се случат.
Трудно е да се намери стабилен източник на захранване за оборудване в зони на първа линия със затъмнение. Подразделенията за радиоелектронна борба на противника също не бездействат. В края на краищата войниците може да загубят своите радиостанции или да забравят да ги заредят.
Вместо това не е предоставен протокол за действия в случай на загуба на връзка с войниците. И най-лошото нещо, което може да се случи, е загубата на контрол в битката.
Ето моят конкретен случай. Офицерът от частта, към която бяхме назначени, нареди да съберем всички уоки-токита за преконфигуриране... и в този момент започна щурмът. Заповедта за напускане е дадена, но как да се докаже сега? Изпратиха старшина със задачата да предаде устно заповедта на всички. Старшината обиколи част от позициите и след това изчезна. Съдбата му все още е неизвестна.
Последва битка. Някои бойци отстъпиха, а други, включително и аз, продължиха да държат позиции. Докато не бяха напълно обградени.
Как да предотвратим това? Задайте прост алгоритъм: загубата на комуникация означава независимо заминаване до събирателната точка.
Защо не можеш да останеш на позиция? Ето един пример за вас.
Бригада от Националната гвардия защитаваше града в Луганска област. Една от позициите е превзета от врага, бойците са пленени. Контактът с тях изчезна. Командирът на взвода не реагира по никакъв начин на това. Просто изпрати друга смяна на същата позиция по график. Бойците, без да подозират, че точката вече е окупирана от врага, небрежно се хвърлиха там и също бяха заловени. Контактът с тях изчезна.
Взводният се почеса по тила, прецени обстановката и... изпрати втората група. Когато този изчезна от ефир, той изпрати трети... и така четири пъти. Тогава всичките му войници се срещнаха. В плен
Много бих искал да се запозная с този взвод. Просто от любопитство: какво минава през главата на този офицер?
Докато не се установи причината за радиомълчанието, по-добре е незабавно да се мисли за най-лошото.
Тогава ситуацията става изключително неприятна за командира, но е ясно: тихата позиция вече не е нашата позиция. И трябва да се върне като изгубен. С разузнаването, действието на щурмова група и др.
Да, за това ще трябва да събудите войниците, които току-що са се върнали оттам и са заспали. Да, недоспалите бойци ще мрънкат. Е, няма как да стане. Войникът е същество, което винаги е недоволно от всичко, знам за себе си.
И да, може да се окаже, че уоки-токито просто е изтощено и не е било обгрижвано. Все пак е по-добре да биете здрави бойци на сборния пункт, отколкото да ги освобождавате от плен за дълго време.
Защото от там може и живи да се върнат, но здрави със сигурност не.
Жестоката математика на войната
Командирите често дезинформират своите подчинени. Типична ситуация е, когато на войниците се казва: "Не се притеснявайте, това е втората или дори третата линия на отбрана, тук завършва максималният брой арта." Тогава се оказва, че това не е втора или трета линия, а "нула".
Не знам дали го правят нарочно. Може би разузнавателните данни банално успяват да остареят, докато се спускат от високия щаб на фронтовата линия.
Ето защо е полезно и необходимо да проучите всичко сами, тоест да направите предварителни проучвания. В противен случай можете да си навлечете неприятности.
С мен бяха в плен войници, които бяха транспортирани дълго време и накрая се приземиха през нощта в някакъв, традиционно, напълно непознат район. Раздадоха лопати и наредиха да се копаят окопи.
В разгара на работата щурмова група от руснаци навлезе спокойно, делово на позицията. Зашеметени от изненада, новобранците се предават без съпротива.
- А къде ти е оръжието? - попита един руски щурмовик.
— Това е — отговори смутено боецът, сочейки лопатата.
Да, на тези войници не им е дадено оръжие. От което наивно заключиха, че са в дълбокия тил. Затова копаеха небрежно, без да се оглеждат.
Командирът на ротата от ТрО, след като получи заповед за заемане на отбранителни позиции, взе карта с маркировка и отиде да разположи войниците си на посочените места.
Всичко беше наред до определен момент. Но последната точка се оказа окупирана от врага. Руският командир реагира ясно на "гостите" и успя да организира засада. Когато ме взеха от затвора за размяна, войниците от тази рота бяха още там.
Журналистът Юрий Бутусов твърди , че по този начин Александър Мациевски, боец ​​от 119-та бригада на руските въоръжени сили, е бил заловен и екзекутиран от руснаците . , който е демонстративно разстрелян за викове "Слава на Украйна!" Снайперист Мациевски беше изпратен на позиция, вече заета от врага.
Това се случва редовно. Много командири на взводове и роти, след като са получили заповед да заемат позиции, просто изпращат войници на определеното място.
Изводът е прост. Котка е първата, която се допуска в нова къща, а хеликоптер или наземно разузнаване се допуска на непознато място отпред. В най-лошия случай ще загубите един дрон или двама-трима отчаяни. В противен случай ще загубите всички.
Това е жестоката математика на войната.
Умните или опитни командири го правят. Стрелковата рота няма своя разузнавателна група, но добрият командир има такава. Отличната фирма разполага и с оператор с квадрокоптер.
Например, единица получава типична задача за пехотата - да заеме позиции, да ги държи здраво и да ги защитава здраво.
Необходимо е незабавно да се обсъдят условията, при които се спира изпълнението на задачата и се извършва изтеглянето на резервна позиция или сборен пункт.
Загубата на контакт, настоявам, трябва да бъде 100% причина за прекратяване на бойната мисия и изтегляне.
Атака със средства, за които няма адекватно противодействие — вероятно също. Например, ако пехотата е на позиция със стрелково оръжие и без артилерийска подкрепа, а тя е щурмувана от танкове.
Списъкът с причини може да се променя и редактира. Но условията за прекратяване на изпълнението на поръчката трябва да бъдат доказани заедно с поръчката.
Тогава войникът просто ще действа според протокола.
В противен случай ще започне да действа по инстинкти. Тоест непредсказуемо е. Известен е само финалът.
Не бихте пожелали такъв финал на никого. Прекарах 213 дни в плен. И дори един ден е много, повярвайте ми.
|
Re: Още за предположенията и вероятностите [re: UnicaDonna]
