Ами - не ми харесва да го слушам. И да го гледам. Раздивели се мускулести потни юнаци
Рокът и джазът са мъжка музика и мъжка професия.
Средно 82% от присвояваните всяка година степени в 5-те големи института за
джазово образование в САЩ, например, принадлежат на момчета.
Тези две жанра, рокът и джазът, било то в университетите или на сцената, са
доминирани изключително от мъже и стилът се фокусира силно върху мачисткото
свирене, мачистко преподаване (да не изброявам големите професори по джаз)
и мачистко изпълнение.
Музиката понякога е нещо като изтощителен спорт придружен с оргазъм. (Бетовен?)
Неувереност, слабост, липса на инстинкт и техника не се толерират и завършилите
момичета действително получават добър тренинг и образование. Ако жената не
може спокойно да понася ударите на барабаните, гърмежите на тимпаните, крясъкът
на тромпетите, писъкът на китарите, воят на саксофоните, свирка на флейтите, и
рева на контрабасите, тя няма място на сцената или в университета.
И понеже споменах професори, ето един пример със Стийв Лукатър от Тото - почетен
професор в Бъркли и провеждащ редовни семинари в консерваторията.
На един семинар, студенти му задават въпрос относно усвояването на различни
китарни стилове и техники, и как да ги практикуват. Той им казва като на мъже,
без да е забелязал че в аудиенцията се крие и едно момиче-китарист.
Казва им: "Момчета, от вас зависи. Трябва да сте сурови и безкомпромисни към себе си.
Защото излизането на сцената с китара е като да излезеш на сцената с 20 инчов
кур. Хубаво е да го покажеш на всички, но ако не можеш да го ползваш, хората ще
останат равнодушни и ще говорят зад гърба ти, че не ставаш. В залата избухва
гръмогласен мъжки смях, само момичето тихо става от мястото си и отива да се
оплаче на администрацията, че професор Лукатър направил пенис-шега в
аудиторията.
В резултат, сега на него му е забранено да провежда семинари.
Ето, например, една успешна комбинация между музика и спорт.
Композицията е на Валери Степанов, руски музикант, когото от известно време следя.
(Беше представен в САЩ от Чик Кърия. Това говори нещо. )
На барабани е Герго Борлай, може би най-добрият барабинст от новата генерация,
свири с Гари Уилис и Франк Гамбали. Басистът е бразилец. Свири с Върджил
Донати.
(Всички споменати са джаз-рок музиканти, които - сигурен съм вече - не познаваш. )
Понякога 90% от удоволствието, което получавам от музиката, се състои в това, че я
откривам на неочаквани места.
По другите пойнтове сега няма да коментирам, защото нямам време.
Може утре или вдругиден.
Редактирано от The Manchurian Candidate на 18.03.23 10:47.
|