Скандинавските криминалета па са едни от най-депресарските криминалета на света.
Чета някои, де. Като няма риба, и ракът е риба. Скандинавски раци в жанра - много. Много криминалета пишат тия 'ора.

То не и точно депресарски, в смисъл на черна мъка и безнадеждност, криминалето е по дефиниция сравнително оптимистичен жанр, поне класическото, ами едно такова странно усещане за умерена тъга или тревога. Героите им такива. Мода някаква.
То въобще сега света на тая литература го тресе и една малко по-друга мода - на психологически драми или трилъри, каквито аз като пораснала с Агата Кристи и подобните на нея мразя (изобщо трилъри мразя, и тях отделно и психологически романи - отделно), ама скандинавците успяват да ти вкарат усещане на безкраен, неспирен студен дъжд и облаци некак си.
"Кестеновият човек" я гледах, ама нещо ме спря да я купя.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“

Редактирано от MupaM на 12.03.23 14:04.