Откъде са ти данните, че не сме изнасяли за Запада? Аз знам, че сме го правили от личен опит. По онова време селата бяха олюдени и пълни с работоспособни хора. Беше практика родителите от града да изпращат децета си на село при баба и дядо през лятото.
По тази линия като малък съм "помагал"/пречкал на работещите там, като лепене на етикети на щайгите "Булгарплод", разнасяне на хартийки за подложки Насажденията с домати или прасковените градини бяха с километри, до хоризонта. Сега няма такива гледки.
Тогава в щайгите имаше подложки, така че всеки домат/праскова да имат гнездо и да не се допират до другите и освен това му се подлагаше и допълнителна хартийка. Избираха се само абсолютно качествени и еднакви домати/плодове, леко зажълтели а не червени, защото ще зреят по пътя надалеч. Гроздето се изрязваще с ножици, така че да остава само идеално узрялото. И всичко това се правеше за капризния западен пазар. В България и в соца отиваше останалото, вече в насипно състояние и никъде в магазините не съм виждал подбраните и опаковани плодове/зеленчуци, които отиваха на запад.

Всъщност, селското стопанство по соца осигуряваше основно западната валута за България, защото за промишлени продукти имаше санкции от страна на Запада, така както и Соца правеше ограничения на западни стоки, с цел да се развива родното.

Куриозното е, че тогава, като врагове на Запада ни позволяваха поне храни да изнасяме за тях. Сега и това не ни дават. Как става това ли? Ами много просто. За да влезем в ЕС ни накараха да подпишем неизгодни договори (с помощта на мекерета като Меглена Кунева, Саломон Пасиев и т.н.) касаещи износа на селскостопански продукти за ЕС. Имаме строги квоти, не получаваме субсидии в традиционното ни зеленчукопроизводство и овощарство, ако само в зърнопроизводството, които не изискват работна ръка и така умишлено се обезлюдяват селата. Не е защото хората искат в София. Не само не получаваме евросубсидии, но и ни забраняват българската държавата да дава такива на селскостопанските производители. Как ще е конкурентен българския домат на гръцкия, като там производителя плаща само 25% от цената за производство, при това го прави с евро-субсидии, които плащаме и ние с вноската към ЕС. Страните като СМак-ия, Турция, Сърбия също дават субсидии на своите производители и тях също не можем да конкурираме.

Реални евро-субсидии получават само големите латифундисти зърнопроизводители, защото те не се конкурират със страни от ЕС, а с Русия и Украйна.

Така че ЕС са ни приятели, но само докато не ги конкурираме, т.е. докато им даваме евтина работна ръка било чрез емиграните ни на Запад или като работим тук в техните бизнеси. А така няма как да се приближим към техния стандарт, което беше въдичката за българите. При влизане в ЕС доходите ни бяха шест пъти по-малки от Европейските и сега са толкова, т.е. никакво мърдане, което е и тяхната цел. Няма как ратаят да има доходите на работодателя. И не трябва да му се разрешава да си стане господар.