Пра-дядо ми през Първата Световна е водел "разузнавателна" рота, и в процеса на службата си пленява доста френски и английски войници, плюс руски, гръцки, и прочие. За пленяване на противник се е издавал документ, с който пък после пленилият е можел да подаде за 1 ден отпуска (ако помня правилно). И пра-дядо ми имал купчина от документи за пленени, да повторя, френски, английски, руски войници. (Изброявам само тези 3 гражданства с цел за каквото следва.)

Щом България пада под контрола на комунистите и тяхните поддръжници - хоп един ден група военни, английски униформи, придружени от съветски офицер, чукат на вратата на пра-дядо ми. Търсят удостоверенията за пленени английски войници от ПСВ. След известно време - френски някакви си, и те, съпроводени от съветски офицер - хайде и те търсят от пра-дядо ми удостоверения за пленени френски войници. Не знам дали пра-дядо ми е бил скрил въпросните удостоверения, или е предал 1-2, за парлама, или всичките. Важното тук е каквото липсва, а именно, съветските офицери хич изобщо не ги е било грижа пра-дядо ми дали има или няма удостоверения за пленени руски войници. Инициативата по затриването на българска военна история е била английска и френска, със съветите служили като пътеводител.

Американците пък (пак съпроводени от съветски офицери) са чукали на вратата на дядо ми, бащина линия, да го питат за свален американски Б-24, който е бил свален след като е разстрелвал селяни работещи по полята край Враца - в резултат на което терористите, след като биват пленени край падналия самолет, биват разстреляни като терористи. Дядо ми (тогава гарнизонния ветеринарен лекар) бил извикан да служи като преводач за американците, защото отбирал английски. Терористите първо били настанени в свинска кочина, да се омацат в свински и свои си лайна, и тогава биват разстреляни. Това между другото.

Днешните миения на ръце и обяснения от англета и колониалните им подчинени че съветите сами били и прочие - не само че са били рамо до рамо със съветите, но дори и франсетата са се шарели покрай лайнарите от Съюзническата Контролна Комисия.

В успоредка, познавам човек, който е бил съученик в гимназията на канадец, участвал в пре-написване на българските учебници по история след 1944. И в това копелдашите съюзници са били рамо до рамо със съветите. Пък нека се правят на света вода ненапита.