|
ВЕРСАЙ У ЛЮЛИН
/автор: Светла Чимчимова/
Чудна майска вечер. Стария Луи ХV, гологлав по перука, вечеряше с челядта си в просторния апартамент (87 квадрата с остъкления балкон, обща кухня и трапезария и мазе където се съхраняваше виното - френско и от колониите ) и подвикваше с обич, на малките херцогчета, маркизчета и графчета :
- Яжте бе, маскари! Яжте, че да имате сили да сборите англичаните и да си остане френско туй пусто Кале, че ми е омиляло на сърцето!
Малките аристократчета лапаха салата Оливие и ушите им мърдаха под малките им перучки, нов внос от Китай, пазарени по цени на едро.
Господарската трапеза беше ситуирана в трапезарията, та многобройната челяд от законни и незаконни деца и внуци на стария крал да е наширочко. В кухнята шеташе младата Мария-Антоанета, прясна снаха дошла от Австрия, и гледаше да не прецака шатобриана. Краля удари два гълтока вино от един златен бокал, от зестрата на принцесата, разхлаби жабото и окуражително подвикна към кухнята:
- Антоанетке, мойто момиче, не се притеснявай чак толкоз, тука сме си наши. И да стане сухичко, ще го прекараме с бургундското. На мъжа си два черпака от супата, да туриш, че да му рипа кралската рибка. Ха-ха-ха. Нали бе, Луи, мойто момче? - обърна се към един смотан момък на трапезата, който беше бъдещият крал Луи ХVl.
Антоанетка напрай реверанс на стария крал, тури на мъжа си два черпака френска лучена супа, дето във Франция си беше просто лучена супа и го попита:
- Мосю, да ви капна ли едно коняче, после към десерта?
А на ум си рече "ше пиша на мамини, как мой от цяла Европа принцове да ма искат, пък тя да ма даде баш на тоз".
Сякаш прочел мислите и, Луи ХV пита :
- Ко прай сватята Мария -Терезия? Добре ли е с кръвното?
- Добре е и Ви поздравява ... божкей, как ми излезе от акъла, татю Францl прати една кола щрудел от новата реколта ябълки и прясна сметана цяла каца, пък аз не я захлупих, ше я налочат котките, ше се заноса, ше стане международен скандал - подбра кринолин към кухнята Антоанетка.
Мадам Помпадур промърмори под нос:
- На нищо не ги учат тез австрийски принцеси в наше време. Ма то и нашите същите. Само на фасон го докарват и модите гледат. Ние едно време още на шестнадесет разбирахме и от менуети и от сонети и въртяхме куплети и то не за дребни монети.
- Тъй, тъй, ние с Вас с мeнeти, такова де, с менуети маркизи станахме, пък те сега даже на флейта не могат да свирят - съгласи се кат никой път маркиза дьо Бари.
- Хляб няма на масата! - обади се младото Луи.
- Като няма хляб, яжте пасти - тросна се на мъжа си Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург и Лотарингия - белки ви дойде сила за довечера !
И се обърна към ерзац свекървите де си вееха с ветрила морно кахърно и нагъваха рататуй, щот бяха на режим без месо.
- Мадам, да ви туря за десерт по един щрудел с разбит белтък? - пита Антоанетка маркизите с любезна усмивка ама си помисли, как ся ши си пробута ония яйца, де им минава срокът на годност.
- На мен селска торта, ма да не е австрийска - рече Помпадурката, щото знаеше за яйцата. После каза тихичко по адрес на Антоанетка:
- Ега те тресне революция, ега те тресне, нахалница такава!
- Маман, аз тоз трюфел не ща да го ям, има вкус на кал - приплака едно малко графче.
- Яж, яж, че сега ще дойде Робеспиер да те грабне ! - заплаши го кралят.
Тъй в мир и любов под блясъка на златния варак, вървеше вечерята на кралското семейство.
За вас предаде Жозефа дьо Севине.
Подробност:Снимката е действителна, от обява в нета за продажба на този апартамент в Люлин стил Рококо, в следствие на което Светла Чимчимова виждайки обявата се вдъхновява и пише това есе
Редактирано от Lira Emerald на 18.01.23 16:44.
|
Re: Любим архитектурен стил [re: osvoboden pich]
