По повод на това, че само в България могат да се случват такива небивалици, абсурди, тъпотии и шокове:-)))

И аз така си мислех! Викам си, що не сме като нормалния цивилизован свят, бе? Що само у нас тез дивотии, от коит ти идва да си заскубиш косите...

Обаче, Слава Богу или точно обратното - целия свят е една абсурдна кашотина и небивалици се случват навсякъде и отърване от тъпотии няма.

Не е точно като твоето преживяване, ама нали говорим за това, че у другите държави тъпотии и дивотии като българските няма нийде по света. Значи около 10 декември съм у Англия, в едно университетско градче - Keele University- на 300км от Лондон. На отиване - супер, с кола сме, син ми шофира, пътищата супер, проблеми няма. На връщане ми се налага сама да се прибера към Лондон, защото той има още работа там, пък аз искам да имам време да се помотая и из Лондон с внучката. Прибирам се с някакво комбинирано пътуване, с прекачване с автобус до някъде, а после с влак до някъде и после още един път сменям влак.

Смених аз каквото трябваше без никакъв проблем. Служителите по гари и автогари учтиви, усмихнати, внимателни и с лично отношение сякаш само мене са чакали да ги питам нещо, че да ме упътят. Пътувам на последната отсечка за Лондон, някъде примерно на около 60-ина км. Влакът ненадейно спира на някаква малка междинна гара, на която по принцип изобщо не трябва да спираме. Чака се някакво съобщение - няма никакво. Народър почна да се върти , да коментира, по едно време вратите се отвориха и без дума и никакво съобщение... Наизлязхме ний навън, струпахме се на перона, оглеждаме се за служители, питаме насам-натам какво става - жива душа няма и няма кой да каже нищо. Викам си, аз нещо не съм разбрала, вадя си билета, проверявам си влака, всичко точно...

Към 10-15-тата минута някой се сети да търчи отпред в началото на композицията, където би трябвало да има служители. Хеле появиха се някакви униформени и казаха да чакаме, защото няма информация никаква и те чакали нещо да им съобщят... Пълна информационна мъгла - не, ами затъмнение! Минаха още 10-15 минути, накрая излезе надпис на елтаблото, че пътуването по това направление е анулирано и толкоз, пак няма кой да обясни какво следва, кога ще има друг влак за Лондон и пр...

Хеле, по едно време ни казаха да се преместим в друг един влак и там да чакаме на топло, щото вън наистина беше някакъв необичаен кучешки студ, а гарата малка, не може да побере всички пътуващи...

Викам си, край! Това не може да бъде! Това е Англия, бе, с един от най-добрите ЖП-транспорти у Европа и света! Тва да не ти е някое забутано българско направление Дулово-Исперих-Самуил, където си спомням, че съм преседявала 24 часа затрупани в снега през 2008-9 ли, някъде там и през цялото време не се знаеше, кога ще ни извозят и прочее...

Накрая след час и половина една част от народа се метна на някакъв влак, в който естествено нямаше места за всички, а с другата част какво стана, така и не разбрах...

А какъв кошмарен полет имах няколко дни по-късно от Лондон, не искам да разправям. Не с "Български въздух" , а със злополучната Райнеър, с която повече пари да ми дават, няма да летя!

Колко се чака по опашките на лондонските летища, да не обяснявам. Освен, че полетът закъсня не знам колко си, през цялото време някакъв народ се точеше един по един с багажи от гейта до самолета, който се беше позиционирал наблизо и нямаше нужда от извозване на пътниците. Влизаш вътре в самолета и никакъв стюард или стюардеса не те посрещат, не се виждат никакви, няма ги, бе. Народът е оставен сам на себе си да се настанява, да се бута, да се тика, да се кара и едва ли не да се бие. По едно време уж всички се настаниха, чакаме дежурните мимически и безгласни обяснения за безопасност, че белким най-после отлепим. Чува се уж някакво бръмчене вече, обаче никъв стюард не се вижда. Никой не минава да провери дали пътниците са си закопчали коланите, то добре че пътниците печени и си знаят какво да правят.

Най-после след големи мъки и триста зора потегли пустото му хвърчило, започна да ускорява, угасиха лампите, народът млъкна и не щеш ли, чува се някаква тупурдия и гледаме някакво хлапе тича по пътеката, а отзад баща ли, дядо ли след него, ама не може да го стигне. Накрая един от пътниците спънаха хлапето да падне, дядото/баща се стовари и той връз него, та го хвана, вдигнаха ги, замъкнаха се на място и в туй време най-после отлепихме... Е, такъв полет, такова чудо и в българско летало от вътрешните линии не съм виждала и преживявала!

Та, аз съм отчаяна. Няма спасение от дивотии, в който и край на света да се намира човек.

Редактирано от MilaO6 на 14.01.23 18:37.