Защо мислиш, че по Калифорния толкова години "типичното калифорнийче" беше русо (с избелени от слънцето коси, да?), и леко забронозовено от (същото изрусяващо) слънце?

Големият ужас на масовката "бели" калифорнийки беше случайно да не би някой да ги сгреши за... о ужас на ужасите! - мексиканки. От където манията по избелване. Манията пък по слънчевия загар... Ми тъмняците не загарят: те почерняват още повече, или стават лилави (черен африканец виждал ли си, изгорял от слънце?). Само избелените бледолики загарят. Избелена коса и загар - гаранция да не бъдеш сгрешен за мексиканец.

Ако мислиш, че тези козметични напъни и засуквания са идиотски: не са! Я погледни фирмата "Лулулемон". Зачената е във Ванкувер, колония №2 (споделя културни, такова, привички в цветнизма със западното крайбрежие на колония №1). Уж името било замислено че когато го произнася азиатец (което за там значи "японец" - по инерция от Втората Световна - ако си фантазираше че е отминала), поредицата "л" в японските уста да звучи "западняшка" - значи много нещо си желана (досещаш се: западняшка = висша). Всъщност, чувал съм от хора по-дълбоко вградени в този вид фирми и цветнизми, че целта е била точно обратното: името Лулулемон да е така трудна за произношение, че да намалява броя азиатски клиенти - и да подсигурява преобладаваща "бяла" атмосфера в магазините. Която и версия да вярваш (аз лично не съм влизал в магазин на веригата Лулулемон) - и двете са положени на расизъм и цветнизъм развити до наука. Българските предразсъдъци срещу цигани, турци, гърци, сърби, и прочие човекоподобни са божествена обич спрямо, такова, "прогресивните" носители на, онакова, атлантическите стойности.

Едно време, когато още беше живо поколението което знаеше чат-пат световна история, имаше опити да се извини цветнизма като естествена ответна (!) реакция срещу обратния цветнизъм от римляните: те пък са символизирали проституцията с русота. За атлантическите общества, назад в човешките отношения с над 1000 години (примерно, робството), толкова закъсняла и продължителна "реакция" срещу римския цветнизъм си влиза в реда на нещата.

Но досещаш се за един от големите фактори зад американското правителствено отношение срещу българите, изявено в прав текст още от речи в САЩ Конгрес през началото на 20-ти век, наричащи българите част от "низшите тъмни раси" на югоизточна Европа. Сравни облика на статистически-средния българин с облика на "истинския американец" (като изрязан от каталог за Хитлеровата Младеж) - и няма се учудваш защо САЩ още дискриминират срещу България с визи и прочие. Също сравни впечатленията от и преживяванията в САЩ от българи с различно оцветяване: цветнизмът - колкото и да ти звучи странно или дори смешно - работи с много осезаеми ЛИЧНИ последствия.