Ще им дойде сляпата неделя, спокич.

А, в туй не се и съмнявам - засега и двамата са мамини писани яйца, още неизлюпени пиленца - нищо, че по на 25 навършени. Аз много си го обичам девойчето, защото нашият е труден на приятели, но избере ли си, и в огъня влиза за него. Пък тя е от избраните. Че и умно дете и добре му влияе. Само дето в последните години вместо да го мисля едничкото момченце, ги мисля и двечките - момченце и момиченце. За капак, момиченцето ми тръсна лани, че предпочита аз да съм й била майка. Кат поразчоплих, разбрах, че моичкият пък бил пък много по-близък с нейната майка. Щото и двете мами хем си ги обичаме, хем като не е "мойто", не го натоварваме с амбиции и претенции, а сме по-разбиращи в общуването с тях. Гледай какво нещо - сами си тероркаме децата от прекомерна любов, пък после ревем, че непослушни и неблагодарни. А те - сами си намират пътя. Ако щеш и при една такава интуитивна и неслучайна "размяна на майки" - тя се разбира по-добре с мен, той се разбирал по-добре с нейната майка. Важното е да се чувстват разбрани и оценени. И, когато това ги изпълни със самочувствие, ще си дойде и сляпата неделя.

Бог да пази бъдещите им съпруг и съпруга! Ще се оженят не за един, ами за двама.
Ама не мога да ги мисля сега, асам за туй ценно и извън стандартите и предразсъдъците приятелство, което изживява момченцето ми. Толкова дълго, колкото му е нужно.

Зер, няма си братче, сестричка, горкото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите