Ако двама се обичат и уважават, лист хартия като брачно свидетелство не им трябваа.
Те ако се обичат лист хартия ли ще им е препъни камък? Размишленията за хонорарите на адвокатите предполагат, че се подхожда с очакване за провал. Днес те обичам, ама утре де да знам кого може да заобичам.

Или това, или никой не предлага брак. Щото:

- аз и ти се обичаме, живеем заедно и се гушкаме, добре ни е така, аз нямам повече очаквания - за цената бракоразводни адвокати ли ще ти мисля, като темата "брак" изобщо не стои на дневен ред нито в твоята глава, нито в моята.

- аз и ти се обичаме, ти напираш да се оженим, паднал на коляно и пръстен в ръка. но аз казвам ТЦ със задната мисъл, че няма да изкараме дълго и после ще се охарча за адвокати. значи, толкова ми е любовта, сега си ми скъп, щото си ми удобен, ама портфейлът ми е по-скъп, ади няма нужда да се набутвам, когато ми омръзнеш.

- аз и ти се обичаме, живеем заедно и се гушкаме, обаче ти дума не отваряш за брак. но аз си разсъждавам над очакваната опция "брак" и се самоуспокоявам - че за какво ми е брак, я, колко народ се развежда, пък адвокатите скъпи. тъкмо ще си спестя бъдещи разходи. какво очакване за провал в нещо, което изобщо не е поставяно на дневен ред, че да го пресмятам отсега колко дълбоко ще ми бръкне в джоба?

Кой от трите варианта ти се вижда най-логичен, когато някой заяви, че не щял да се жени, за да не плаща за развод?

ЗАБРАНА ОТ: Albena l UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT