Като стане дума за Антон Дончев, първата ми асоциация е "Пробуждане", това съм чела първо, защото баща ми беше голям фен на всякаква литература на историческа тематика. После четох и "Време разделно". Всичко това в диапазона `66 до `70. От Пробуждане имам смътни спомени, че е за въстанието на Асен и Петър (аз исторически книги не обичам особено) "Време разделно" обаче страшно ми хареса, не защото беше противопоставянето турци - българи, а защото беше разказано от французин, беше романтично, всички образи са много плътни, осезаеми, възприемала съм го като "Тримата мускетари", героично и идеализирано, "за честта, майко юнашка". Според мен е трябвало да излиза в поредицата "За юноши". Филма също съм гледала, но не бих го гледала втори път. Както и книгата няма да прочета втори път, така, както и Тримата мускетари няма да препрочета. Всяко нещо с времето си.

Висоцки има една строфа:
Средь оплывших свечей и вечерних молитв,
Средь военных трофеев и мирных костров
Жили книжные дети, не знавшие битв,
Изнывая от мелких своих катастроф.