|
А, и да - откраднал го бил от Фани Попова - Мутафова.
Как го откраднал? Тя го написала, пък той свил ръкописа ли?
Щото според Уики бил го написал за 45 дни, което предвид обема му, 400 страници, си е малце невъзможно, освен ако не е бил на коктейл стероиди и яки дроги.
Значи, ако някой се съмнява в авторството на дадено произведение, а в същото време чете изказвания и в едната, и другата посока - т.е. едните твърдят, че "Време разделно" е на Антон Дончев, а други - на Фани Попова-Мутафова, и едните, и другите привеждат доказателства, какъв е изходът, на кого да се вярва?!
Аз бих седнала и изчела произведенията и на единия, и на другия, бих сравнявала стил и маниер на писане, идеи, текстове, пасажи, герои, описани събития, интрига или фабула, сюжет, композиция и пр... Но, за да извърши подобно сравнение човек и да се произнесе, все пак трябва да има известна експертиза, да е филолог, лингвист, дори невролингвист, какъвто се включва в подобни разследвания напоследък. И най-важното, да има достъп до истинския ръкоис на романа на Фани Попова.
Разбира се, сега има и купища програми за проверка на автентичност на текст. Те обаче, могат да докажат плагиатство само, ако е преписвано едва ли не мотамо или поне отделни пасажи да са преписани. Но, ако става въпрос за кражба не дословно преписан текст, а като идея, разказана история и пр. работата става далеч по-сложна и в крайна сметка и да има подозрение за плагиатство, то е недоказуемо. Оказва се, че :-)))
В случая на обвинението в плагиатство на Антон Дончев от Ф.Попова-Мутафова, има много привеждани какви ли не уж доказателства. Казвам уж, щото то, за да се убедя лично аз в едното или другото твърдение, трябва да седна и да извърша описаната по-горе процедура, а никой обикновен човек няма такова време, освен ако не му е работата или хоби. Може би кат се пенЦионирам, за да си правя гимнастика на дементиращия мозък.
Но, Александър Йорданов - бившия депутатин, който иначе си е дървен философ, но по стечение на обстоятелствата и филолог, литературен критик, Доктор по бълг. ез. и литература и пр. извън изследванията си за това авторство в един свой стар блог с литературна критика се позовава на един интересен небезизвестен източник, за съжаление за мен с твърде противоречива, да не кажа съмнителна поетична дарба и слава - Бойко Бочев, автор на невероятно гнусни и вулгарни стихоплетства, доста разпространявани по кръчмите по времето на соца. Обаче, , няма причина да не му се вярва.
Та, Антон Дончев, светла му памет, харесвах го като поведение и излъчване, както и останалите му исторически книги, няма съмнение, че имаше истински талант, но другото съмнение си остава. Същото се отнася обаче, и за литературния талант на Фани П.-М. за исторически книги и още по соца това за нея се знаеше и говореше, но по политически причини, не беше особено популярна извън литературните среди.
По подобен начин стои въпросът и за Хайтов, само че там има повече развитие на случая. Имаше писателско разследване от литературния изследовател и библиотекар Петър Величков, който издаде книга по това разследване. Синовете на Хайтов го съдиха, но . Което не означава автоматично, че плагиатство на Хайтов е съдебно доказано, още повече, че той не успява да издаде откраднатия роман, поради личната намеса на Живков, но има достатъчно основания да се смята, че е имало истински опит за кражба.
Редактирано от MilaO6 на 21.10.22 20:49.
|
Re: Либералните [re: alisalisa]
