Защото го обвързва исторически с принудителна ислямизация на вече отдавна живеещи под Османска власт християнски села, без никаква причина тя да бъде извършена насилствено. Обичайно, заповеди за такива са били издавани като наказателна акция спрямо бунтуващо се местно немюсюлманско население или при нови завоевания. Дончев се позовава на един такъв военен поход на Фазъл Ахмед паша Кьопрюлю към Венеция през Македония и Тесалия, който действително се е състоял година-две по-рано и бил тапициран със заповеди за изселване и принудителна ислямизация на новопридобитите или оказващи съпротива християнски земи, но тя се извършвала основно по гръцките земи и острови. А самият поход изобщо не е преминавал през забутаните родопски местности. Вероятността султанът да изпраща елитна еничарска част специално за ислямизиране на неква забутана местност от мирен и тих вилает някъде в родопските планини точно в онова историческо време клони към нулата. Такива акции са скъпи и неоправдани без належаща причина. До тях са прибягвали само при необходимост, каквато дори липсва в романа като предистория на кървавите събития.

Това едно на ръка.
Второто е пълно непознаване на военно-политическото устройство на Османската империя - в което не го виня, нямал е достъп до архивите и историческите познания по онова време. Кръвният данък, вземането на малолетни християнски момчета за помохамеданчване и служба в Османската империя е било много добра /от гледна точка на империята/ политика за използване на интелектуалния потенциал на християнското население. Което иначе не било допускано равноправно до действителна военна служба и по-отговорни административни постове в империята. В еничарския корпус - личната гвардия и острието на султанската армия - попадали само най-умните и способните. Службата в корпуса отваряла врати към военна и политическа кариера на избраните за него момчета от християнски произход. Избрани сред всички избрани и помохамеданчени при кръвния данък. На по-посредственичките им бивала отредена и по-обикновената съдба на равноправни мохамедани, султански поданици и по-нисши службици, ако покажат качества.

Обичайно, избраните за еничарския корпус младежи, нито забравяли произхода и семействата си, нито скъсвали връзки с тях - има много исторически свидетелства за висши военни и министри, вкл. и за наш Индже-Стоян, че се възползвали от положението си и парите си, за да подпомагат родните си семейства, селища и дори да ползват връзки, когато е възможно, за да ги предпазят или да им осигурят просперитет. По тези причини, пък и от политическа далновидност, висшите османски сановници и военни никога не изпращали във военна или наказателна акция свои еничарски офицери и войници по родните им места. В това отношение следвали принципа на Римската имперска армия - родени тракийци не се бият в Тракия, родени гали не се бият в Галия и т.н.

Та, самото назначение на Кара Ибрахим, офицер от Корпуса, за кървава военна акция, ислямизаторска с всички средства и на всяка цена, вече е нонсенс и изобщо не отговаря на историческата реалност. Затова е измислен герой - пратен от командването еничар да ислямизира насилствено с огън и меч собственото си семейство и родно село - да, бе! Кат за Холивуд и целите на пропагандата става, но само до там.

И, като имаш въвнавпредвид, че около образа на КараИбрахим се завърта цялата сюжтна линия на романа, то си излиза, че колкото и да е въздействащ, на практика си е една изфантазирана кула от карти.

Е, те, затова е невероятен.

ЗАБРАНА ОТ: Albena l UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT