Не мога да го приема това отегчение и таз умора на крехката 50-тина годишна възраст.
Това е време активно, за приемане на новости, за учене и усъвършенстване. И законът дори го казва – до пенсията е далеч.
Но аз съм малко облагодетелствана, за да имам такава гледва точка, имам подходящ близък пример.
Малка част от вас знаят, че имам майка – боен изтребител от рода Маклауд /т.е. и аз съм от него/.
Мама е на 83 години, доцент /преподава все още – не я пускат щот нема ора/ и експерт-счетоводител – прави одити все още. В почивните си дни ходи на селската къща /която построиха с баща ми – на три ката и половина/ и копа, коси с тревокосачка, катери се по овошки и асми за резитби.
Наскоро ми сподели, че вечер решава задачи от наши стари сборници по математика, защото била чела, че помага срещу деменция.
Та... Ако доживея до нейните години, смятам да живея активно колкото нея. Без копането, де...