Уморен съм зверски, ужасно съм уморен. Перспективата е да започна нов проект с много тичане месеци наред, като това е сигурно и при успех, и при провал, и само от мисълта едвам си вдигам ръцете за да тракам по клавиатурата- толкова съм уморен. Проекта го давам за пример, но същото чувствам и за ремонтите на баните планирани за догодина, евентуалната и неизбежна някога напред смяна на наематели, търсене, агенции, даже като се замисля за организацията за Нова година или ски пак се чувствам така. Леле, ски. Обувки. Лифтове, карти, опашки, влек(тва е вопъл). Нова грейка ми трябва, тва го бях забравил, тва са часове, бе, пъшкане, влачене, пълзене в разни магазини...
Ей го 10 стана. Трябва да излизам. Среща, чакат ме, има очаквания, разчитат на мен, "разчитаме на теб, трябва да свършиш тва и тва". Работа трябва да им свърша, тва трябва. Трябваше да стана сутринта, защо станах? Не можеше ли да си спя, има хора сега се събуждат... "Трябва", 'се па нещо трябва.
Ей сега ще пусна тоя постинг, ще се свия в ембрионална поза отгоре на бюрото и да видим какво па трябва!
Е на, палецът вече съм го засмукал...