Не става дума за пари само! А за отношение!
Когато си нямал отношение към детето си и сте си чужди, когато си отхвърлял детето си, няма и какво да се очаква - нито аз от нея, нито тя от мен.

Правя това, за което пиша в темата...да следваме единствено СЕБЕ СИ! Ако това ни харесва, значи е правилното за нас и няма място за оплакване, мрънкане, охкане и пъшкане! Изборите са наши и сме умиротворени!

То, номерът и най-вече пътят към истинското себепознание, е да се подложиш доброволно на изпитание на духа. Тоест, да изпиташ себе си в една обичайна за милиони хора житейска ситуация - да предоставиш безвъзмездно услугите си на човек в нужда, без значение какво си получавал от него, дали повече шамари, отколкото награди или обратното. Другото са малодушни оправдания за пред хора и криеница от страх - "ама тя не ми е дала нищо, даже ми е отнела, защото е следвала единствено СЕБЕ СИ, сама си го направи, нищо не й дължа, и аз ще следвам единствено СЕБЕ СИ". Страшничко е да посмееш да излезеш от омагьосания кръг, в който всъщност си точно копие на майка си и да постъпиш нестандартно. Но, докато не се осмелиш да опиташ /може и хич да не е приятно/, си оставаш роб и подчинена на чуждите действия и решения.

Пък туй хич не е пътят към духовното себепознание, каквото проповядваш, да ти кажа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите