Разбирам какво искаш да ми кажеш! Похвално е и уважавам решението ти щом имаш сили, обич, желание и посвещение, които да отдаваш за да се грижиш за болната си майка докрай! Това е твоето решение и аз ти се възхищавам, но и се питам...а ти как си? Помисли ли и за себе си?...за това, че трябва да си в добра кондиция за момчетата ти и най-вече в добра форма заради и за себе си?

Не накланям на никъде везните с написаното, моля те разбери ме правилно.

В тази връзка, обаче без и грам наклон на темата в кофти посока искам да ти споделя, че майка ми настани покойният си вече съпруг в дом, когато той стана неадекватен и неподвижен. Просто нямаше друг начин. Тя и сестра ми нямаше начин как да се грижат за него. Там, в домът той преживял 6 месеца и почина на 86 години в пълна неадекватност, следствие диабет в ужасна фаза и т.н.

Сестра ми живее с майка ми, която за радост е все още с акъла си, макар и доста обездвижена и мрънкаща и за съжаление заради егоизма на майка ни остана покорна нейна робиня.
Тези дни си говорехме и тя се разплака, осъзнавайки колко е загубила в живота съобразявайки се с нея години наред. Каза ми в прав текст, че ако майка ни загуби разсъдък и вече е и неподвижна, нали няма да я обвиня, ако вземе решение и настоява да я настаним в съответен дом. Казах и , че има подкрепата ми!

На своите деца съм казала, че ако се стигне и с мен до подобни състояния на тежест, неадекватност, специализирани грижи, никога да не се обричат на един отиващ си живот и да се занимават с мен, погубвайки себе си, лишавайки от внимание себе си, техните деца и семейство. Има домове и да ме дават там! Да не се чувстват виновни за нищо! Аз моето съм си го изживяла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите