Re: М ся, ако имаш / Контакти / Поколения / 40-50

Значи, любимият ми виц ever:

Чукча, млад, напорист, няма работа в чукотка. Казали му “чукча, млад си, 20 годишен, иди в Москва , там има много работа, все ще намериш нещо”. Речено-сторено. Отишъл в Москва , тук-там, научил, в един завод търсят шлосери. Явил се той на място, харесал го шефа смяна, ще го назначават. 3000 рубли годишно (150 долара). Вади му оня два листа и му вика:
- Айде ся, чукча, сядай да пишеш!
Чукча: - какво да пиша?
Оня: - ами, молба за назначаване на работа и автобиография.
Чукча: - ама, аз не мога да пиша, неграмотен съм!
И оня - е, чукча.. как неграмотен бе?? Ми, не можем да те вземем на работа…

И го пратили поживо-поздраво да си ходи..

Прибрал се чукча в Чукотка, депресиран. Хеле, появили се финландци в селото, а чукча живее в покрайнините, край него само поляни. И ония “чукча, искаш ли да ри дадем 100 сърнета, да ги отгледаш, идва зима, да ги отчуваш, на другата година септември ще дойдем, ще ги вземем, ще ти платим за гледането и прочее.”. Обявили му добра цена, съгласил се чукча. Година, две, стадото станало по две, по пет, отворил чукча магазин в града, купил си къща, стадото му станало 10000 глави, после 100 хиляди, за 20 години се замогнал страхотно. Станал най-богатия на село, взел си млада жена, шофьори, гледачи на елените. Страхотен бизнес. И жена му казала “отиваме в Москва , да си напазаруваме”. Отишли те, спират лимузината пред супер луксозен магазин за дрехи, слизат с жена му. Харесва си тя едно палто от сребърни лисици, 10.000 долара. Чукча казва “няма проблем, сега ще викна шофьора с куфарчето”, идва шофьора, чукча почва да брои - 100, 200, 300.. продавачката потропва по тезгяха, изнервено леко, и му казва “господине, виждам, състоятелен човек сте.. не може ли просто да ни напишете един чек? Какво ще броим тука пари в брой до безкрай??… и той “Вие луда ли сте?? Аз ако можех да пиша, щях сега да съм шлосер в Москва”