За изненада на средностатистическото офисно едноклетъчно, целия свят мрази запада

Преди около двадесет и пет века великият атински драматург Софокъл излиза на
пазара с брилянтен литературен сюжет, направо цял метасюжет, който многократно
се копира от много автори от различни времена и народи.

Този метасюжет може да се обобщи, както следва:

Главният герой на произведението, например Владомир Путион, провежда
разследване на чудовищно престъпление. Както е положено, той прилежно
събира факти и разпитва свидетели.

В резултат на следствените действия, обаче, главният герой стига до недвусмислено
правилната и в същото време трагична реализация, че самият той е онзи, който е
извършил гореспоменатото чудовищно престъпление.

В тази връзка възниква въпросът: дали средностатистическото ниво на коефициента
на интелигентност на русофилския планктон ще достигне някога такова ниво, че той
да осъзнае толкова ясно, колкото Едип, че за всички чудотворни престъпления през
последните 100 години, той и кумирите му са виновни повече от някой друг?

Списъкът на тези престъпления директно включва избухването на Първата световна
война, пълното физическо унищожение на собствения си елит по време на Гражданската
война и колективизацията,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите