|
той си има неговата свобода и не се дебнем, тъпи въпроси не си задаваме, абе мирно съвместно съжителство без ексцесии и платени сметки. Всеки си има своя територия за обитаване, свои хобита и работа, свои развлечения, пътувания, компания. Така ни устройва. Тази формула ми допада
Този начин на съжителство ми е познат. Живяхме приблизително така с първия ми съпруг почти 10 години. Не смятам, че се е отразило на децата, у дома си цареше мир и спокойствие. Всеки си имаше И своя живот. Според мен много семейства живеят така-къде в името на децата, къде поради навика, по социални или финансови причини. Когато това дава спокойствие и устройва и двете страни... ами все някак трябва да се живее и всеки си избира на даден етап от живота си.
Лошото е когато започне да се афишира прекалена освободеност и да се уронва достойнството на партньора. Не виждам причина да се бие тъпана, че видите ли ме толко рога слагам на мъжа си/жена си, че едва влиза през вратата. Партньорът, когото сме си избрали, е наш избор, може да сме сбъркали, но е наш, значи нещо у нас не е било наред. Освен това-баща е на децата ни.
Не виждам как един брак може да те ограничи. Въпрос на една хартийка. И в брак и без брак, същата съм си.
Обичах и все още по някакъв начин обичам първия си съпруг. Не сме наранили с думи или с дела. Виждаме се, събираме се за празници, разхождаме заедно внуците си, гостуваме си.
Втория си мъж го обичам по друг начин. Това е зряла любов, разбрала грешките от предишните връзки, леко "поочупили рога и бодли", двустранно е. Искрено ти пожелавам да намериш такъв мъж и тогава ще разбереш за какво ти пиша всичко това. Енергията и хъса все нещо да доказваш на някого и че си по по най...все е до време и настъпва едно отрезвяване, може би и желание да се сгушиш до някого, може и нищо да не си казвате, просто да се сгушиш.
Искрено се надявам и първия ми мъж да си намери друга жена, даже се оглеждам, че може и сватовница да стана.
Размисли, мои си
|
Re: Абе може ли мъжете да сте толкова смотани?... [re: Lira Emerald]
