|
Малтретирана от мъже, никога не е било в живота ми! С първият съпруг се взехме млади през 1985г., аз на 22 а той на 21
Баба ми излезе права, клатейки глава казваше: То му се дотаковало, а то си помислило, че му се приженило То уж се оженихме, ама си живеехме като неженени, той беше от Националният отбор по джудо и не се завърташе под семеен покрив, на мен ми беше интересно да забременея и родя...абе не бе брак, а експеримент...е така да видим какво е да си женен, да направим супер купон!
Но аз към това да съм омъжена, никога не съм била пристрастена. Общо казано все ми е тая дали съм със съпруг или не. Просто различни форми на живот-сам или в съпружеска компания. Семейството като социална единица не ми е особена потребност и ценност-може със семейство, може и без, каквото-такова.
Парадоксът е, че са искали бая да ме омъжват за себе си, аз съм се дърпала, но ме е стигало 3 за късмет вече.
Всъщност, бракът ме ограничава по някакъв начин. Вътрешно усещане някакво, абе уж го приемам, но нещо у мен протестира. Саможивляк съм си и сякаш това ги привлича. Де да знам. Както и да е, как изкарах в брак последните 22г. просто не знам, но вероятно е защото винаги съм успявала да запазя мои граници, които не позволявам да бъдат пристъпвани и занимания, които да ме разсейват от това да се опитвам да съм перфектна съпруга...тоест малко съм си вироглава и трябва да си имам моите неща и свобода и да не ми дишат във врата...така е ок!
На съпруга му казвам, абе важното е ООД-то да върви и това е...той си има неговата свобода и не се дебнем, тъпи въпроси не си задаваме, абе мирно съвместно съжителство без ексцесии и платени сметки. Всеки си има своя територия за обитаване, свои хобита и работа, свои развлечения, пътувания, компания. Така ни устройва. Тази формула ми допада
Знам че съм ти трън в петичката, но това е положението и малко ме засяга кой какво мисли за моите разбирания относно това, което е ок за мен.
Затова и спокойно споделям възгледите си.
Тоест женена или разведена, все ми е тая. Човек проявява гъвкавост и си натаманява нещата според статута и ситуациите.
Важното е, че около ми вече няма непълнолетни и съм си рахат за посвещаване на мои си изцяло занимания
Редактирано от Lira Emerald на 20.09.22 22:49.
|
Re: Абе може ли мъжете да сте толкова смотани?... [re: pishmangreek]
