Аз правя почти всяка седмица баница вкъщи и знам колко ми излиза по нашите цени, та затова те попитах.

Скъпо-евтино е друга тема. Ако обичаш, занимава ти се и пестиш, ставаш майстор на домашната баница. Любопитен факт от наше село, свеки. Живеем в съседни кооперации и свеки като пече нещо, половината идва у нас, щото двамата със свекъра не могат го изяде. А свеки ако не замеси или направи баница поне 1-2 пъти седмично, сън не я хваща. Майсторка е жената на домашните печива. Отделно, в града има доволно пекарни и баничарници, аз съм изпробвала поне половината, щото минавам покрай тях. Има една в центъра, Тарти я знае. Там са много дОбри. И свеки, таз дива домакиня-баничарка, мине се, не мине, купува банички оттам. Ама, направо освирепява като каже: "божкей, как ми се е прияла купешка баничка". Просто, технологията е малце по-различна, пекарите там си ги правят по едни рецепти, майсторлък и професионални фурни, та от гледна точка на чистото чревоугодничество тяхната продукция не е като нашата.
Баниците на свеки са връхтъ, тя е върл фен на домашната храна и икономиите, но опре ли раотата до гурме оценка на корем, никакви тънки сметки за скъпо-евтино нямат значение.

А като каза, че си печеш баници... ами то, Липарското ни тунеядче в Германия се запретна. Случаят - Липарското и приятелка за един семестър по програмата Еразъм в Потсдамския университет. Алди под носа им. Отначало лапали вурстчета, колбаси, салати и кот дадат в супермаркета до втръс и на втория месец рязко огладняли за българска кухня, ама до степен да не им се влиза в местните магазини и заведения. Когато имали време, хващали си влака до Берлин и ходили да ядат в някакви местни ресторанти с българска кухня и баничарници. Когато нямали - купували си кори, сирене, други продукти от Алди /българско кис мляк задължително/ и се запретвали да си правят баница в къщи. В общежитието си имаха оборудвани мини-кухни в стаите. И други неща - леща, таратор, мусака....
Туй две диванета, дето и една пържола не се сещат да си изпекат в София. След третия месец вече нямали търпение да се приберат в България... за да си отядат на българска храна. Основно от заведенията за бързо хранене и топлите витрини на бг супермаркетите в Студенски град, дето им бяха втръснали, не, че тук си готвят. Питах - какво им има на немските, бе? Амииии... качествено, евтино, вкусно, ама не е като баничката от най-близката баничарница у нас. За проста мазна българска баничка човек убиваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите