Аз никога не съм се държала лошо или презрително с него, той си промени отношението към мен в последните няколко години. Като цяло се промени.

Не е баш в него ключът от бараката, да ти кажа. Щом вече не си толкова невротично мнителна, а ти напоследък определено не си, ще ти разкрия моите наблюдения. С теб се знаем поне от 15г. виртуално от друг клуб. И честичко сме бивали на нож, ти си имаш свои характерови особености, аз мои, нормално. Но, когато се премести в Германия, очеизвадно и за други, стана прекалено мнителна, чувствтелна и тънкообидна. И влезе в нападателен режим. Дълго време пускаше темите си с предисловието, че ей сега ще ти се лепнат да те нахейтят. Беше толкова изнервена от смяната на местоживеенето, напасването в новата среда, ученето, себедоказването там, започването на живота си на ново - което сигурно е типично за всеки имигрант - че реагираше твърде рязко и болезнено на всеки намек, дори не възражение. От известно време като че ли се поуспокои психически и стана много по-балансирана и самоуверена. Вече не подскачаш така от всяка дума навъпреки, както през първите ти години в Германия. Но този твой период на приспособяване, в който беше с по-обострени възприятия и понякога буквално като кълбо от нерви, още си отеква като ехо в съзнанието и реакциите на клубарето. И това ще отмине. Всеки рано или късно, ако не е с тролско самосъзнание, се усеща, когато довчерашният нервак се превръща в невъзмутим спокоен събеседник.
Та, дай му време и на Поручика, също и на други, които още те четат под лупа и под влиянието на предишните ти свръхчувствителни реакции.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите