Значи, случил се едно време един гаф, парчета разни се пръснали в небето и посипали земята, и очевидци се случило да има, и се събрала комисия от разни отговорни хора да разучават как и защо този гаф се бил случил. Водачите на комисията били специално подбрани кадри, доста от които за да се изкачат до отговорни позиций, не си били губили времето с разните му там науки в университета, а създавали крепки връзки и отваряли златни врати в къндърмъ-кюшетата на Харвард и прочие партийни школи.

И сме се събрали в малка зала, на федерална агенция, да обсъждаме как да изобразим понятието "температура". Щото няколко от отговорните хора били видяли температурни записи, и вдигнали кръвно когато видяли температурни данни в космоса да варират между нула и някакви безкрайно високи числа, и се навъсили че някой крие нещо от тях...

Шефът на научната група на федералната агенция, която е завлечена в навъсването, обаче е върло компетентен човек, пък е и образован в полето в което е шеф, и знае точно какво трябва ние да направим и той да представи на навъсилите се отговорни хора: трябва да изобразим "температура". Аз съм там да показвам температурните данни, в помощ към изобразително усилие - което бива провеждано от пряките подчинени на шефа.

Едно момче, работило по задачата цяла нощ, ни прожектира схеми за различни изображения. Шефът най-харесва звукова симулация с удари на пинг-понг топки върху дъска: всеки пинг-понг е молекула, чукането на пинг-понг по дъската е удар на молекулата върху температурния датчик. Прослушваме изображението. Ниско в атмосферата, чуваме постоянен тътен от пинг-понг удари, чрез висока честота на ударите; изкачвайки се в атмосферата, честотата на ударите спада, тътенът изредява. Високо в атмосферата, чуват се все по-оредяващи удари. До тук добре. Но оредяващите удари нещто глухтеят, не възбуждат слуха до успоредка на удар с температурния скок извън датчик скалата...

Присъстващ пуска идеята да заменим дъската, по която удрят пинг-понгите, с ламарина, за по-отчетливи удари. Прослушваме звуковото изображение с пинг-понг удари по ламарина. Много по-впечатляващо! Ламарината придава рязкост в звуците която точно синтезира рязкостта на температурните данни в разредената атмосфера. Обаче последните рядки удари... Още са неубедителни, не пронизват слуха на слушателя в успоредка с температурните подскоци...

Обсъждаме дали вместо пинг-понг върху ламарина да използваме пистолетни изстрели. Прослушваме - но влияят "несъзидателно" и отвличат от прицеленото изобразително усилие.

Присъстваща предлага да се върнем към пинг-понг върху ламарина, обаче да добавим ехо. Прослушваме съчетанието: единичните удари високо в атмосферата кънтят и "коват" вниманието! Шефът се усмихва. Това изображение има потенциал. Някак да го подсилим?

Момчето, ръчкащо мекотяша със звуковите съчетания, открива че ехото има степенувания, плюс начин за изостряне. Наглася няколко различни еха, и на края чуваме изображение на температура каквото самият Микеланджело, или дори Пикасо с ръка извадена от гъза си, няма начин да направят! Прослушваме изображението още няколко пъти, да сме сигурни и убедени. И шефът да е сигурен и убеден. Да! Абсолютно! Температурата е изобразена така че отговорните хора от комисията мигновено интуитивно безвъпросно да схванат положението - и да не си губят времето в съмнения по температурните данни от космоса.

Та значи, обратно по темата тук, щом можем звуково да изобразяваме температура, защо да не можем звуково да изобразим други сблъсъци на разни там атоми и йони и какво ли не!