Вашият спор за машините ми напомни за нещо:

Писателят Стилиян Чилингиров е оставил любопитни спомени за това как се е отнасял към телефона Иван Вазов: „Като последна точка от подаръците, поднесени на Вазова по случай петдесетгодишния му юбилей, фигурира под №69 и един телефон — дар от държавата. Инсталиран в кабинета му, телефонният апарат беше сложен на една висока поставка в ъгъла. Но аз никога не чух Вазов да ми се обади по него. Не ми се удаде ни веднъж и сам да вляза във връзка... телефонът винаги оставаше безмълвен, никой не се обаждаше. Да е излязъл Вазов от къщи? Не вярвах — в тия часове, в които го повиквах, той не излизаше. Да спи? Също. И колчем го запитвах защо не ми се обажда по телефона, той винаги намираше с какво да се извини: бил долу, закусвал, или пък още отрано бил заставен да излезе...“

Чилингиров разказва как веднъж телефонът звъннал, тъкмо когато самият той бил на гости на писателя: „Вазов, както си беше прав, тъй си остана. Той гледаше ту телефона, ту мене... Най-сетне, като разбра, че телефонът няма намерение да спре и че още дълго ще гърми в ушите ни, Вазов се обърна към мене:

- Я виж, моля ти се, кой звъни?

Беше министър Омарчевски. Аз подадох слушалката на Вазова. Той я пое с видимо недоволство и я постави на такова разстояние от себе си, че мене ме напуши смях.

Странно треперлив беше и гласът му

Мене повече ме заинтересова начинът, по който Вазов си служи с телефона. Тая нескривана боязън от далечния глас на събеседника и това държане на слушалката!“

Вазов толкова се плашел от телефона, че предпочитал да отиде лично до някое учреждение, вместо да се обади по жицата, като твърдял пред познатите си, че апаратът е развален. Той признава пред своя приятел Омарчевски: „Не мога да свикна с тая дяволска работа. Смущава ме... Той ми е най-неприятният подарък, който ми се поднесе за юбилея. Да могат да го дигнат, ще ми направят едно голямо добро“.

ЗАБРАНА ОТ: UnicaDonna, sladunka medunka, Liya, saksun, NUT