разбирам глада...
Най-осезаем е физическият глад. Разказаха ми го едни кубинци. Вярвам им. Копнежът към храна, с който празнуваш факта, че си жив
По-мъчителен е духовният глад. Имаш нужда от феи, ориши, чудеса...Ставаш всеядно същество, искащо да погълне всичко, вкл. Бог.
И най-силният глад-този който се самоизяжда-единственият който се самоизяжда-глада за любов...
И всеки намира начина да съхрани този жизненоважен елексир...Или не го намира...Лошата шега на любовта е, че не е сляпа.
Даваш храна на фантазията си, унищожаваш герои, разсъбличаш богове, идеализираш влюбени...Отричаш се от всичко, превръщаш го в своя броня, правиш какво ли не...
Човек може да съжителства с тялото си, но никога да не успее да разбере кои са неговите страхове, мании и пороци...
гладът, но нищо друго от филма...Тоест разбирам го, но не намирам любовта там...
Пазарът е предмет на логиката
Е, има и нагон...Но да отбележим, че може да не го намираме за красиво
Да ти видя прическата и гащите, моля! След това ще те изслушам!
|