Див съм на тема бонбони черноморец. От дете, непреходна любов. Може би към 6-годишен, баба купуваше една кутия за мен и една скриваше за гости. Но аз я открих веднъж скритата. Ми отворих я и си взех една бонбона (не може да е мъжки род това толкова вкусно нещо). После пак отворих, взех още една. Поразредих ги, те нали са в едни коловози наредени. Направо не личеше. После пак си взех, то минаха дни и вече ми се стуваше че още някой си е вземал. И така докато останаха две бонбони. Ще ме усетят, помислих си, пък после си викам, бе те кой знае колко човека бъркат, много знаят кой точно ги е изял.

Не щеш ли дойдоха гости от града, това на село става, и баба се спусна да ги почерпи с по една бонбона. Чак тогава ме хванаха.

Тук безсънното ми беше намерило и накупило да си имам чернонорец в едни малки кутии. Не знам за вас как е, на мен не са ми баш същите, но все пак са най-близкото нещо до оня черноморец с който орезилих баба.