В момента карам по памет, спунки.
Почти шест месеца след ковид нямам обоняние, а за вкус - да не говорим.
Не понасям тежките, сладникави комбинации, като пример - "опиум", ужасен парфюм според мен. Отврат.
Ароматът на уд, това е дърво агар, е невероятен, сам за себе си.
Харесвам парфюми, които имат деликатен аромат, свеж, изящен и искрящ, който се усеща, когато се доближиш достатъчно близо до човека.
Примери - анаи анаи, лайт блу, диорисимо.
Първите два, за съжаление, ги скапаха неимоверно, за да са в тон с масовия вкус на добре прокиснали джибри.

Един аромат, положен на различна кожа, ухае различно.
Е, не иде да се натъпчеш с чесън и пушено месо, пък после да се чудиш що тъй тоз парфюм не ми седи.



върнете ни архивите, идиоти