Мдааа... ти просто си "тъп но упорит"!
(Казвам го със симпатия в конкретния случай)
Надеждата, че поне един "луд" може да минутка за "прогледне", ме крепи.
Даже, мисля си сега, що да искам бан за нещо, което човек измисля, пък пише. То и други четат, голем праз, не са луди.
Имаме в махалата един младеж, който говори със себе си, с дърветата, със звездите, колите, асфалта... Говори и с хората, псува ги наред, на висок глас. Това обаче не пречи на повечето хора от квартала да му купуваме кога кифла, кога мляко, вода, че понякога си иска кафе, купуваме и кафе. И после пак ни псува. И ние пак му купуваме. И той пак ни псува. И пак купуваме. И така години наред. Но понякога не псува, тогава съм виждала хора, които се спират за повечко време от това, да му дадат храна-говорят си. Вероятно имат надеждата, че все нещо му просветва. Аз не съм правила такива опити, някак не намирам все още такива сили в себе си. Страхувам се чисто физически, макар до сега никого да не е нападнал. Давам бързо храна и се отдалечавам.
Какво да го правиш, и той душа носи. Та и тук така. Физически съм недосегаема, мога да си "поговоря".
|