Не, скъпа. На мен ми писна каквото и да ти кажа, ти само да се цупиш и да се обиждаш. Колкото пъти досега съвсем добронамерено да съм ти говорила, ти ми реагираш все едно съм ти счупила прозорец у вас! Е, затова си съкратих максимално изказването! И естествено, ти пак си обидена! Не си ли истеричка, кажи ми! Откъде-накъде караш претоварения си мъж да пазарува, вместо да излезеш ти!

Ако не съм права с моето предупреждение, ей така отговорИ - няма страшно бе, не съм такава идиотка вкъщи, не си мъча човека. Примерно. Но не, наплюла съм била. Ами ок, наплюла съм. На най-добрата си приятелка бих казала същото. Изглеждаш твърде нервна тук, аз как да знам каква си у вас - мека Мара или люта змия.


И още нещо, понеже си много отворена - аз болен човек СЪМ гледала, бях на 13 и я гледах с години докато умря! Чисто сама!! Не ми обяснявай точно на мен каква си неземна страдалница! С работещ, печен, точен мъж! Докато лежиш на стари лаври, само ще се надуваш как всичко ви е наред и накрая ще се чудиш защо аджеба не си се замислила, поне веднъж, дали пък случайно в нещо не грешиш.

Аз категорично съм на твоя страна и ми е мъчно всеки път когато изревеш тук, че си притеснена. Не, не ми пука как точно ще ме наречеш, ти с нищо лично не ме засягаш. Пука ми за двама човека, които са се задържали заедно в разбирателство сто години и се страхувам да не загубят граденото. Да не го загубиш ТИ. ТОВА е женска солидарност, ако не си чувала. Това е моят страх за теб и за твоето семейство. Омръзна ми да си претеглям всяка дума, ако поискам да ти кажа нещо. Сакън да не се наскърбиш, отново.

Ти не ме разбираш, аз не те разбирам, не е световна катастрофа. Стискам ти палци и пожелавам всичко да ви е наред.


И да, повече няма да ти пиша.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!