Благодаря Нюк.
Не е. Онова е Опел Адам. Това е скромно като за млад неопитен шофьор 1200 кб.см 100 коня. Все пак взе СУМПС преди 5 месеца. Не й трябва по-мощно.

Ох да имах и аз такива родители да ми купуват нови коли навремето. Взех книжка 1987-ма. Имах изначало автомобил даже карам от '86. Ама все някакви таратайки. Жигулита, Лади, москвичи, после голф, бмв, тойота, Първата чисто нова кола Зафирата от магазина я купих 2003-та. Чак на 37 годишна възраст.
От тогава купих още 3 нови едната даже поръчкова. Удоволствието не е същото както когато си млад. Сега ми е все едно пазарувам салам от супермаркет.

Поне малката да е щастлива.

Сина ми беше проблем да не ревнува, да не завижда, въпреки, че и на него дадох автомобил - онази Зафира която купих новичка през 2003 и поддържам перфектно.
Той ми създаде доста проблеми последните 4 години. Възпитавах го по всички правила, но гърците го разглезиха. Понеже е единственото момче, което продължава фамилията всички го дундуркаха и глезеха. Като го доведох в България свърши "тая". Реда, принципите и законите са еднакви за всички деца! Няма галеничета. В пубертета му угаждах за всички спортни прищявки (паркури и овчарски скокове, спортно у-ще и т.н) само да не залитне по нещо лошо. Удържах го. После след завършване на средното записа ВУСИ сп. Борба с организираната престъпност и опазване на обществения ред(нещо такова беше специалността) и взимаше изпитите с 5 и 6 два семестъра, докато не разбра, че не може да заеме длъжност в тези служби понеже е с двойно гражданство.
Отиде в Гърция да си отслужи задължителната военна служба. Докато беше на о-в Кос беше добре. Беше много ентусиазиран. Харесваше му.
Препратиха го на о-в Лерос дето за две седмици изтрещя! Плачеше по телефона. Мина комисия и го освободиха и отложиха с една година.
Когато се върна удома започна да прави много глупости. Пил някакви хапчета Ревитрил мисля, че бяха дето правят мозъка на пастърма. Те са забранени в България от 2014 г. и са предназначени само за хора с епилепсия. На здравите се отразяват много зле.
Аз си знам през какво преминах да преодолеем това. Разговори, внимание, не изпускане от очи, много обич, без да го докосвам, да разбере, че сме с него и няма нужда от това. Имаше и моменти на заплахи - махай се от къщи и отивай където искаш ако искаш да правиш каквото си искаш. Слава Богу и мъжът ми в този момент ме подкрепи та се получиха нещата. От няколко месеца момчето ми работи и е в кондиция. Другата седмица отива до НСА да се запише студент. Разговаряме непрекъснато.
Той има нужда от внимание.