тази книга навремето ми отвори очите за доста неща, упражненията с дописване на изреченията са много интересни и понякога водят до изненадващи резултати

бензин евро 3 може навсякъде в белгия в градовете - няма ограничение за бензина поне засега

тази кола е просто неописуема тръпка, но докато не я подкара човек, не може да го разбере - в нея просто усещаш всичко, което става по колата, двигателя и всяка неравност по шосето, а и светът от вътрешността на тарамбуката изглежда съвсем друг - всички те засичат, никой не те има за човек и никой не се съобразява с присъствието ти - обаче пък можеш да я оставиш спокойно на паркинга на супермаркета или на улицата в който си щеш квартал и си сигурен, че нищо няма да й се случи, можеш да натовариш каквото си искаш - оня ден жената видяла на улицата някаква стойка за котки оставена навън за който я хареса и вика отивай да я вземеш - отивам аз с тарамбуката, то се оказа огромно нещо, сигурно метър и осемдесе високо, метър широко, с една камара етажи по него - задните облегалки легнаха, пасажерската облегалка също легна (щото е с три врати и облегалките лягат напред) и цялото чудовище го напъхах вътре, яко опряно в предното табло и в дясното ми рамо, като багажникът остана наполовина отворен и имах достъп само до първа и втора скорост - а беемвето отказва да тръгне при отворен багажник, отделно че това нещо посмъртно не би влязло вътре, а да се бях опитал, сигурно щях да надера кожата по седалките - а ето че сега и жената доволна и котката се кефи на многоетажна кула, а пък кучето вече ходи на разходки из близките паркове, езера и гори - отделно че тарамбуката не струваше почти нищо и поддръжката и данъците са направо смешни

в беемвето имам всички последни технологии, там също е кеф, но е от друго естество - особено пък от тарамбуката като се качиш на беемвето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите