Може би е време да ти пропиша, след като дълго не го правех. То и преди да спра съвесем, не може да се каже, че сме имали кой знае каква плодотворна комуникация. Ти обаче, упорито продължаваш да игнорираш игнора ми и да ми пишеш.

Не съм сигурна, че искам и че е дошло време да ти пропиша, но явно трябва. Не се знае какво ще стане утре и не е без значение с кого как си завършил прикосновението си, дори и да е някой, на когото и очите не си му видял.

В палитрата от усещания към виртуалния ти персонаж определено присъства представата за умен, интересен, любопитен, в смисъл на любознателен, човек. Но нравът и маниерът ти са ужасни и неприятни. Може би не винаги, но достатъчно често, за да има смисъл за мен всеки път първо да се изяснявам, че после да мина към някакво по-конструктивно общуване.

Препоръките за филм или книга са хубаво нещо, но не винаги. Всеки се е убедил колко различни могат да бъдат преценките, харесванията, вкусовете за филми и книги дори и от хора, на които вярваме, доверяваме се на усета им или смятаме, че имаме еднакви или близки предпочитания.

Имам няколко определени човека, на чиято преценка се доверявам и дори да не остана на същото мнение, пак съм доволна, защото съм разбрала гледната точка, от която те са се произнесли за даден филм или книга. Понеже са отделили време да ми я обяснят, да разкажат за авторите, за филма, за историята и защо тя е привлякла вниманието им.

Категорично не обръщам внимание и не се съобразявам с препоръки, които съдържат само название на книга или филм или пък две думи на емоционален екстаз (страхотен филм, ужасно готин филм) или от хора, които им стига акълът да изразят впечатлението си с междуметия и горните фрази.

Аз съм човек, който гледа и чете предимно по предварителна нагласа, предварителна подготовка за жанр, автори, артисти, заглавия, истории, свързани с писането или правенето на филма и пр... Понякога за експеримент и разнообразие се отдавам на спонтанни предпочитания. Например, когато отивам в клуб G8 за гледане на европейско кино, защото знам, че на какъвто и филм да попадна, все ще намеря нещо, заради което да не съжалявам, че съм си отделила от времето да го гледам. И защото твърдо съм се убедила и вярвам на културната и филмова политика на G8, че програмата им винаги е така подбрана, че удовлетворява вкуса и разбиранията ми за съвременно европейско кино.

Също, понякога у дома превъртам и аз като всеки каналите и гледам да видя кой филм ще ми хване и задържи вниманието. И даже чак, когато това се случи, поглеждам заглавието, режисьор, година на излизане, сценарист и пр... Искам да разбера чисто невро и психофизиологически кое ми впримчва вниманието. Кое точно от филмите и картините, кооито гледам, влияе точно на моя мозък, на кой от мозъчните ми центрове и в коя точно част от него:-)) Засега още не съм го съвсем разбрала, т.е. не съм го облякла в някакво словесно обяснение, въпреки че имам някакво усещане и разбиране какво точно се случва.

Смяната на филми с книги е много хубаво нещо и най-естествено за разнообразяване на дразненето, на стимулирането на различните сетива. Е, има и други неща за препоръчване, като ходене по музеи, изложби, концерти, занимание с рисуване или някакво друго изкуство или занимание с ръце, ръкоделстване и прочее, но книгите и филмите са най-леснодостъпни и не изискват кой знае какво усилие...

Наскоро в някаква тема говорихме за един феномен в изкуството напоследък - многожанровата не/определеност на съвременните филми и книги, както и за преливането на жанрове от литературата и киното и обратно. Вече почти не можеш да срещнеш филм или книга, които да са издържани в един класически жанр. Всъщност, този феномен едва сега от няколко години може би бавно навлиза в българското кино. У нас все още повечето филми се правят в жанра на драмата, комедията и пр. като тук-таме започват да се появяват филми с по два и три жанра - хорър, криминале, драма или семеен, романтична комедия и т.н. Докато в литературата не е съвсем така. Доста автори пишат вече произведения, които съдържат елементи на три и повече жанра.

Щом си в периода на четенето, дано не пропуснеш "Времеубежище" на Г. Господинов, въпреки обвиненията в снобизъм и всякакви подобни критики, които масовия вкус се убива да хвърля наляво и надясно. Това е най-награждавания в момента автор не само български, но и европейски, а вероятно и в америка ще го провъзгласят за най-четен чуждоезиков автор и произведение - вече са излезли първите суперлативни статии в щатите. Ама някои пак ще почнат да дрънкат, че това, че нещо било най-награждавано, четено и излъчвано не било гаранция за качество. Което естествено не е съвсем така. Няма как всички в Европа и Америка да са се наговорили да славословят някакво авторче от някаква си българийка. Отделно, че вече упорито се говори, че той е най-сериозният претендент (романът "Времеубежище" и авторът му) за тазгодишната нобелова награда за литература. Ако стане, ще бъде и първият българин носител на тази награда. Също не трябва да се пропуска и "Мисия Туран" на Алек Попов, както и "Опашката" на Захари Карабашлиев. Вторият е определен като политически трилър, хумористическа пикареска от раблезиански тип - ето на, това се казва жанрова не/определеност от постмодерен тип

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MilaO6 на 26.05.22 12:13.