БАЛАДА ЗА РАНЧОТО

Дадоха ни сто квадрата, да си сеем зарзавата-
бамя, магданоз маруля, разни сортове фасули,
моркови и патладжани, зеле късно, дини ранни,
люти чушчици капия, чорбаджийски и сиврия,
тикви разни луци, пък и сан-докуз боклуци.
А край тях в два реда, царевица, слънчогледа,
та по всяко боже време, нещичко да си береме!
Та когато хване зима в зимника храна да има!
Бре до тука всичко бива, хвана всеки свойта нива.
Кой с лопати, кой с мотика – обработваме чифлика,
че е тясно-вярно, ама по ни става харно.
Като блъскаме с гъзъ си, разни булки и бамбини!
Тъй, че пеем и копаем и конфу играем.
Дъждовете бяха в бол и реколтата порасна,
сочна буйна като хала, майката си е ебала!
Магданозът ни покълна, гъста като пича вълна,
бамя като дърти пишки, морковите като х*й войнишки,
люти чушки арнаутки, като кибритлии пут*и!
Краставиците по кило големи, като на Марко удължени,
турнеш ли и два домата, става х*й комплект с мъдата!
Зрели пъпеши карпузи, едри като гъзи бузи,
тикви като дупе бяло, нивга слънце не видяло!
Като на х*й главата стана, син и лъскав патладжана!
Ряпата наля теглото, сякаш е на коч мъдото,
лукът взема ти акъла, баш комплект за маясъла.
А фасулът майтап няма, дава звук мажорна гама!
На салата лист покара, гъз да триеш десет ара!
Малини, ягоди големи, кат маймунско дупе зачервени!
Всичко стана бомба значи, грамофон свири майка плачи!
Кой не вярва да се клеца, сам самичък в/ъв гъзеца!
Те това е, друго няма, взехме си беля голяма!!

Това е писано по повод решението на Партията всеки да се самозадоволява.
/вж. постановление №36/