Около наше (бивше) село Ескалон, където се разчита на изкуствено напояване, над нивите има тръби за доставка на водата, а под нивите има вкопани тръби за дренаж. Дори с перфектна навигация, говорим нужда за точност в оране и прочие от +/- 1 метър, заради тръбите. Говорим не за точност в позицията на трактора, а на края на прицепите! Отделно опазването на стълбове, канали, и прочие инфраструктура.

При овошните насаждения (около Ескалон преобладаваха пекани, орехи, и бадеми), с нужда за точно маневриране около дърветата - забрави "оптимизираната обработка"!

Стопанствата произвеждащи сено и силаж - те ползваха обсъжданата контрол технология - за стригане / балиране и прочие. Всички други си караха по традиционно с всяка машина с човек на кормилото.

Обаче брошурите са лъскави и примамливи и изобщо ритат световен задник!

Между другото, когато заживяхме в Ескалон (1979), бяхме изненадани да видим прицепи за конска тяга - които явно са били поддържани доста до скоро преди ние да сме там. И разбрахме, че САЩ селско стопанство преминава към трактори (мерено с брой на трактори спрямо брой на конни впрягове) някъде през 1950-те: чак тогава тракторите надброяват конните впрягове. После доста години конете са били държани в резерва, с конските прицепи поддържани за действие.

Сега, виждал съм от 1880-те комбайни за конска тяга: всички чаркове биват задвижени от предните колела, които имат шипове, да бъдат насилени да се въртят през съпротивлението от задвижваните механизми. Така че американските конни прицепи са ритали световен задник, за времето си. Но технологичното приложение е следвало не лъскавите брошури, а прагматичното нагаждане към действителността. Май в България са виждали облика на САЩ селско стопанство чрез брошурите.