Всъщност, интервюто с Кристина Курчаб-Редлих трябваше да е адресирано до Грийна по повод този му постинг (ама оплетох конците нещо):
Да, материалът от Ана Политковская, четох го до някъде. Там се прави разлика между наборниците - помагат и доброволците - измъчват и убиват за удоволствие.
Но нека сега говорим за Украйна, защото ако започнем за ужаса на войната по принцип, наистина няма да ни издържат нервите, както сме се потопили дълбоко дълбоко емоционално сега.
Не ми харесва и не одобрявам да се обяснява или да се доказват днешните зверства с предишни такива. Това е лично усещане, не го приемай за критика, просто според мен, разговорът се взривява така, нищо не остава от нормалния спор, гледна точка или търсене на факти.
Мислех, че едва ли ще видя нещо по-страшно от когато преди около две седмици в някакъв репортаж мярнах ранено бебе, на годинка и нещо, което дефибрилираха, в мазето на киевската детска болница, пълно с хора, а родителите стояха до него, докато им казаха, че е починало. Грешала съм.
|