Като спомена Игнатов и Вилнюс - две "неща", в които съм нещо като влюбен. Веднъж съм ходил на екскурзия във Вилнюс, Литва още беше СССР - и някак ми легна на сърце този град, дори на католическа литургия ходих, толкова бях впечатлен... Игнатов пък ми е образец за способен човек, ерудит, невидимо богатство носи у себе си - често съм мислил как се изгражда такава личност, подражавал съм на методичността на разсъждаване в каквато и да било област.
Бомбоубежищата настрана, във филм за бомбардировките по Дрезден експерти обясняваха как се завихря огънят от сградите, каква е силата на горещия вятър, който се получава, подобен на торнадо - как хората в убежищата са се изпекли като във фурна...