Моя приятелка, след като направи генерална промяна в живота си (ДРАСТИЧНО отслабване, отказ от вредни навици), забременя донорски и роди на 47-48. Сега е много щастлива и, вероятно, единственият въпрос, който не и дава мира е на колко от важните събития в живота му ще успее да се порадва. Не знам доколко подобна опция съществува при теб.
Имаше период, в който с жена до мен се изправихме пред казуса за осиновяване. Аз отказах - не бих искал да отглеждам дете, което носи гените на човек, способен да си изхвърли на боклука най-милото. Достатъчно примери имам пред очите, че ДНК-кода няма как да бъде преодолян с любов и грижа. Но пък аз си познавам късмета, твоят може да е друг - слушай само себе си.

Редактирано от Kypamop на 08.03.22 10:07.