За теб, че последен.

Аз съм наясно, че чудна мама на 55 на бебе не се става. Затова казах на колко съм аз и питах каква възраст смятате за подходяща. 2-3 не ми е в способностите, всеки си знае силата. 17 също. 6-7 ми се струваше максимум, но до 9 нямам теза, която да го отхвърля. Пубертетът е плашещ - може би при изградена връзка, кликване, но тва изначално - божа работа. Аз няма да застана на улицата да ги харесвам и да чакам да се кликнем без значение кое как. Човек си прави сметка какво може и какво не предварително. Има си правила и не е като на пазара. То си е администрация - не ходиш да го целуваш и гушкаш, пък после да решиш. Очаква се да си се преценил.

Не съм казала, че утре взимам дете, само сериозно го обмислям. Много ме е шубе естествено. Синът ми няма да е против, не сме водили разговора, но се познаваме.

То не е коте, не е кола, не е инвестиция и не е предмет на хормони - аз наистина имам чудесно дете и нямам мензис от дълго време, за да ме мъчат подобни драми как да задоволя хормоните си. Друго е - просто в един момент не разбираш защо не. Поне аз от там тръгнах. Права, здрава, имам обич и сила - е, не съм много богата...

За Нутка специално - детската на сина ми в гарсониерата е чудесно обзаведена с много голямо легло, бюро, гардеробчета. Пред входа е детска градина, отзад е училище. Аз и сега като го няма си спя на дивана - толкова съм си свикнала. Неговата стая се посещава само от котарака.

Имаме вила/къща наблизо - малко е странно, но е опция за живеене. Стана квартал на Бургас вече. Тя е на майка и татко и великата тоалетна и баня са в процес на ремонт от няколко години, но е опция. Досега не съм ги занимавала, щото си е тяхна, но примерно може да се продаде гарсониерата и да се отиде в къщата и да се направи по-сериозен ремонт. Там има място за повече от трима. Има обществен транспорт на 30 мин. Има и детска градина и училище.

За това как няма да мога да осигуря на второто дете същото - аз и сега завися от бившия ми мъж за първото. Негова беше идеята и обещанието за учене в Германия - аз помагам къмто 1/3. Синът е голям зубър и амбиция. Той си беше отличник от малък и по-умен от нас. Ако имах второ биологично мое - едва ли щеше да е същото. Такова се падна. Можеше да е двойкаджия. Парите за там за по-малко пт за тук. Моите де.

Мерси на всички. Много ясно, че няма да го направя без да съм готова. Само питах как го виждате като възраст. То е административна процедура, не е на тезгях с красиви снимки. Безкрайно учудена съм за предложенията за 17 и 19. Категорично не мога - тва е мъж, аз съм малко разсеяна и сама. То ще е като пародия. Друг може и да може. Аз не бих могла да изградя връзка.

Никой не каза и за дете с увреждания, което е странно, щото повечето са такива - пак няма да мога. Давам си сметка колко аз мога да поема. Мога да поема по-голямо, без значение етнос и родител и до там. За медицински грижи се искат повече пасри - нямам.

Не знам дали знаете кое проваля повечето осиновявания у нас? Попълването на "искания" за произход. Повечето деца нямат бащи и са с неизяснен произход. А те са всякакви.

И пак мерси и за критиките.С някои категорично не съм съгласна. То е друго - осъзнатата възможност да помогнеш. С едно наум - не на 55 на бебе.

И да, проблем е липсата на мъж - факт. Но пък не е задължително.