|
Останалото наистина не е нито страшно, нито ние със собствените сме гарантирани, че няма да ни се случи, но не се спираме да раждаме:-)
Сериозно, кой месец си моля и кога да очакваме щастливото събитие
Абе твоето най-малкото на колко е? Най-малко на 10, нали. Моите имат почти 11 години разлика и трябва да ти кажа, че все едно са съвсем различни поколения, а и аз бях на един акъл като раздах първото и на съвсем друг - второто. А сега дори 5г. вече са друго поколение, толкова различни. С това искам да кажа, че тогава не сме можели да гарантираме, то и сега никакви гаранции не можем да дадем, но ако тогава за много неща не сме се замисляли и сме разчитали на младост, сила, енергия, жизненост, спнтанност, сега вече и да ги имаме всички тези неща, не са нито каквито са били на 20, на 30, дори на 40... След 5 г. нещата ще са коренно различни и за тебе, и за детето. Гаранции няма никакви за нищо, но дори свое да решиш да родиш на тия години, пак няма ей тъй да скочиш без да мислиш и да го направиш.
Осиновените деца не са порцеланови куклички, за които да се грижиш извънредно. То и с теб ще гладува, но няма да те съди, ако види, че ти е "твоето всичко"...
Идея нямаш, колко взискателни в момента са родителите до най-малката подробност и за своите си, и за осиновените си деца... За гладуване и дума не може да стане, то да не ти е като едно време преди 30-40-50г. когато имаше подобни разбирания. Сега се иска един стандартен минимум - да, но този минимум си е бая висок и не включва идея дори за гладуване...
Така че, като ти говоря за идеализъм и романтика, имам пред вид розовите очила, дет си ги надянала и розовия балон, който си надула около себе си
А, ако става въпрос за потребност да обичаме, това важи за всички нормални хора. Всички имаме такава потребност и тя не изчезва с времето. Нормалният човек винаги има достатъчно любов в себе си, която да раздава на близки и не толкова, както и на новопоявили се души около него. И да, който го влече толкова силно, че не може да пренебрегне подобен стремеж или подтик, разбира се, че нека го реализира, но не ей така през куп за грош, а като го обмисли добре и се подсигури в рамките на възможностите си за всички възможни рискове.
|
Re: Осиновяване [re: Vtasahme q]
